Българската страна работи много активно и думите на колегите от Република Северна Македония (РСМ) са лишени от основание.
Така министърът на транспорта и съобщенията Гроздан Караджов отговори на въпрос на народния представител от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ Елисавета Белобрадова. Тя попита какви действия предприема българската страна по строежа на коридор № 8, цитирайки изказвания на високопоставени представители на РСМ, включително на транспортния й министър Александър Николоски, който твърди, че българските му колеги не искат да дойдат в Скопие на трета среща, посветена на въпросната стратегическа транспортна система.
Министър Караджов започна отговора си, посочвайки, че благодарение на усилията на транспортното и на регионалното министерство трасето София – Скопие – Дуръс – Бари е част от новия европейски транспортен коридор – Западни Балкани – Източно Средиземноморие. Такъв коридор не е бил предвиждан, но заради натиск от страна на България той е бил поставен на масата на Европейската комисия, посочи Караджов.
Освен това той припомни, че на 26 септември 2024 г. е била приета декларация на Народното събрание, която потвърждава политическото намерение и стремежът за довършване изграждането на коридора от българска страна и призовава правителството на Република Северна Македония да подходи отговорно и добросъвестно към всички поети ангажименти с цел навременно изграждане на участъците от трасето на коридора на нейна територия.
На българска територия инвестициите в жп инфраструктура по направлението от коридора София – Пловдив – Бургас – Карнобат – Синдел – Варна надхвърлят над 3 млрд. лв., в това число всички вече изпълнени проекти и такива, които са в ход, добави транспортният министър.
Той уточни и че се разработват проектни решения за модернизация на жп участъка от Радомир до Гюешево, както и от Гюешево до границата, като изграждането на втория участък, заедно с връзката към съществуващата линия, представлява само около 2.4 км, за които е предвидено финансиране по програма „Транспортна сигурност“ 2021 – 2027 година. Предвижда се тези два участъка да бъдат въведени в експлоатация през 2030 година.
По направлението на коридора от София до Гюешево жп линията е с обща дължина 139 км, като скоростта в участъка от Радомир до Гюешево е от 70 км в час до 100 км в час. Има и няколко участъка, където скоростта пада под 40 км в час до 75 км в час. Ето защо, за да се осигури необходимото качество на услугата, ще се направят и някои подобрения на съществуващото трасе, добави Караджов.
Той продължи с думите, че България продължава своята активна работа по проектиране и осигуряване на средства за извършване на строителните и ремонтни дейности, включително, търсейки възможности за алтернативно финансиране.
Той отчете и че на 31 октомври 2024 г. в град София била проведена техническа среща между управителите на жп инфраструктурите на България и на Република Северна Македония. Тогава те се споразумели трансграничният тунел да бъде реализиран от един изпълнител по проект, предоставен от страна на Република Северна Македония.
В тази връзка българското Министерство на транспорта и съобщенията подготвило проект на междуправителствено споразумение за изграждане и експлоатация на бъдещия тунел. В споразумението е записано, че страните имат за обща цел изграждането на трансграничен железопътен тунел в граничната зона, включително чрез провеждане на обществени поръчки за строителство и за надзор на едната от договарящите се страни и полагането на усилия за осигуряване на финансиране на строителството. В проекта на споразумение е посочено и че изграденото съоръжение следва да отговаря на изискванията на ЕС и НАТО за подобен тип инфраструктура.
Проектът на споразумение е одобрен с решение на Министерския съвет от 10 януари 2025 г. и на 13 януари той е изпратен в МРРБ, за да може оттам да се задейства цялата процедира към Република Северна Македония.
Изнасяйки тази информация, транспортният министър подчерта, че тези действия ясно показват, че българската страна работи много активно по стратегическата мултимодална транспортна система.
