Борисов и ПП-ДБ се обвиняват взаимно кой пречи повече на влизането в еврозоната

Борисов се нацупи на медиите, ПП-ДБ

Бившите партньори от „сглобката“ – ГЕРБ-СДС и „Продължаваме промяната“ – Демократична България“, продължават да се обвиняват взаимно за забавянето на приемането ни в еврозоната. В началото на седмицата ПП-ДБ заплаши, че ако правителството не поиска веднага конвергентен доклад, ще инициира в парламента вот на недоверие. Поводът за заканата е отказът на кабинета да поиска още през януари доклада. Докато „оправданието“ на финансовия министър Теменужка Петкова гласи, че това ще стане през февруари, защото все още не покриваме всички критерии.

Бившият финансов министър Асен Василев може да смята доста добре и затова би трябвало да е наясно, че вотът на недоверие трябва бъде подкрепен поне от 121 народни представители. Коалицията с подкрепата на ДПС-то на Доган има 126 гласа, което означава, че ПП-ДБ плашат гаргите. Затова реалната цел на този вот не е да свали правителството на Росен Желязков, а да поддържа темата за влизането ни в еврозоната актуална.

Лидерът на ГЕРБ

Бойко Борисов пък се нахвърли върху бившите си партньори

и ги обвини, че не друг, а точно те са причината да „киснем“ в чакалнята от октомври 2020 година. Според него, докато са били на власт с кабинета на Кирил Петков, те са могли да придвижат България към общата европейска валута, а не да надуват дълговете.

„Преди четири години ГЕРБ вкара България в Европейския банков съюз – най-бялата организация, и чакалнята на еврозоната. Саботажът дойде от Асен Василев и ПП-ата – четири години. Защо не ни вкараха в еврозоната, та да саботираме сега, а надуха инфлацията, надуха дълговете, направиха всичко, което към днешна дата ме питате как ще го решим? Те, ако искаха и знаеха, че е лесно, щяха да влязат в правителството, а не да му ритат вратата“, коментира гневно той преди заседанието на парламента в сряда.

Борисов иронично заяви, че очаква

с огромно нетърпение готвения вот на недоверие от ПП-ДБ.

Той отбеляза, че е трудно да се управлява и именно поради тази причина Асен Василев и Кирил Петков са отказали да влязат в правителството. Бившият премиер подчерта, че сега по-важно е да се запълни 18-милиардната дупка в бюджета.

От ПП-ДБ атакуваха, че изнесените от Петкова данни за състоянието на държавния бюджет, са неверни. А Мартин Димитров дори я привика в бюджетната комисия, за да й помогнат да го изчисли по-правилно. Той твърди, че за да се покаже един фалшив голям дефицит,

данните за приходите за януари са около милиард по-малко от миналата година.

„Това е абсурдно, хора. Няма никаква причина приходите 2025 г. бъдат по-малко от приходите 2024 г., трябва да са повече! Инфлацията плюс растежа трябва да бъде отстранена. Обезпокоително е, че на срещата на управляващата коалиция не са се ангажирали с 3%дефицит. Продължават ли да саботират еврозоната?“, коментира Димитров пред журналисти в парламента и допълни, че

управляващата коалиция не е предложила нито една мярка за свиване на разходите.

В същото време ГЕРБ няма особено пространство за полезни ходове, защото са се хванали на хорото с БСП, която  ще отлага влизането в еврозоната, колкото е възможно по-дълго. Социалистите дори не крият това.

Депутатът от БСП Андрей Вълчев бе категоричен в телевизионно интервю в сряда (29 януари), че България все още не е готова за влизане в еврозоната. Той отново ни пусна по популистката пързалка, че  „гражданите не трябва да плащат сметката затова, че нещо ще бъде направено самоцелно“. Колко да е самоцелно, след като е обявено за национална цел, а приемането на еврото е

наше задължение от подписването на договора за присъединяване към ЕС,

т.е. от 2005 г. насам?

„Искане за конвергентен доклад ще се изпрати тогава, когато всички обективни данни са готови. Призовавам Министерството на финансите да направи дълго чаканата информационна кампания. Никой не спори за ползите от въвеждането на еврото”, поясни той миролюбиво.

Всички знаем, че присъединяването към еврозоната е преди всичко политически процес, който зависи от управляващите в държавата.

Например, Хърватия не изпълняваше два от критериите при приемането си – коефициентния дълг към БВП и инфлацията, но имаше огромна политическа воля сред управляващите и затова страната влезе в еврозоната и прие еврото.

При нас ситуацията е доста по-различна, защото – за да има редовно правителство – се коалираха партии с несъвместими поне на пръв поглед програми.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

This poll is no longer accepting votes

Притеснява ли ви рекордният за последните 10 години у нас бюджетен дефицит?

Подкаст