Управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) реши да понижи с по 25 базови пункта и трите си ключови лихвени проценти на първото си за годината официално съвещание на 30 януари. Това е петата лихвена редукция на институцията откакто тя започна да разхлабва паричната политика през юни 2024-а. По-специално, решението за сваляне на лихвата по депозитите (чрез която паричните стратези изразяват позицията си за монетарната политика) до 2.75% се основава на осъвременената оценка на инфлационната перспектива и на активността на пренос на паричната политика в икономиката. Лихвите по основните операции за рефинансиране и за краткосрочните кредити са понижени, съответно до 2.90% и 3.15 процента. Пазарите бяха вкарали в цените 90% вероятност за орязване на лихвените проценти с 25 базови пункта.
В официалното изявление на членовете на банковия управителен съвет се посочва, че те са „готови да гарантират устойчивото стабилизиране на инфлацията до средносрочната й целева стойност от 2% годишно“. Което ще се случва с подход, зависещ от публикуваните данни и оценка на подходящата парична стратегия на всяко отделно съвещание. В него се подчертава също, че „срещу икономиката все още ще бушуват насрещни ветрове, но растящите реални доходи и постепенно отмиращият ефект от рестриктивната парична политика трябва да подкрепят подема“.
ЕЦБ се бори да балансира възобновеното ускоряване на инфлацията в еврозоната през последните месеци с анемичния икономически растеж на блока. Инфлацията на общността се качи за трети пореден месец през декември 2024-а – до 2.4%, след като беше паднала до целевите 2% годишно няколко месеца по-рано. Този подем беше очакван след като изчезна ефекта от по-ниските енергийни цени.
Публикуваните чесове преди лихвеното решение на ЕЦБ предварителни данни на Евростат показаха, че икономиката на еврозоната е стагнирала през четвъртото тримесечие на миналата година след 0.4% тримесечен ръст през периода юли-септември и очакван ръст от 0.1 процент. В тази връзка шефката на ЕЦБ Кристин Лагард коментира, че стопанството на блока на еврото „ще остане слабо в краткосрочен план“.
Последните лихвени редукции на европейските централни банкери правят новите заеми по-евтини за фирмите и домакинствата. Същевременно, финансовите условия остават затегнати, защото паричната политика все още е рестриктивна и предишните лихвени увеличения продължават да влияят на кредитите, след като някои от тях с изтекъл срок до падежа са подновени на по-високи лихви.
