През последните три години е имало абсолютно неразумна политика по отношение на публичните финанси на страната. Предизвикателството е огромно, изпитанието е голямо. Това обяви финансовият министър Теменужка Петкова по време на изслушването й в пленарната зала по искане на “ДПС – Ново начало“, които поискаха да разберат какво е състоянието на публичните финанси преди изготвянето на бюджета за 2025 година.
Петкова представи анализ на данни и оценка на приходите и разходите по Консолидираната фискална програма за 2022 – 2024, направени от експертите на Министерството на финансите по отношение на фактическата ситуация в момента.
От тях става ясно, че приходите и помощите намаляват като относителен дял от БВП от 38.5% от БВП през 2022 г. на 35.7% от БВП през 2024 г. или с 2.8% или 5.6 млрд. лева.
За анализирания период данъчноосигурителните приходи са нараснали от 46.8 млрд. лева за 2022 г. на 58.7 млрд. лева за 2024 година, което представлява ръст от 11.9 млрд. лева или среден годишен ръст от около 6 млрд. лева. Това се наблюдава в резултат на икономическия ръст и мерки за повишаване на събираемостта на приходите, като се запазва относителният дял от БВП, а именно между 28% и 29 процента.
По отношение на неданъчните приходи влияние оказват фактори с еднократен и неустойчив характер, като например 5 млрд. лева целеви вноски от държавната енергетика за компенсиране на небитови крайни потребители на електрическа енергия през 2022 г., изплащане на междинен дивидент от БЕХ през 2023 г. в размер на 800 млн. лева вместо през 2024 г. и други подобни действия.
По отношение на помощите и даренията анализът показва, че планираните приходи са в по-голям размер в сравнение с изпълнението, като най-голямо отклонение се наблюдава за 2023 г. и 2024 година и основно то се дължи на планирани в бюджета, но непостъпили траншове по Националния план за възстановяване и устойчивост. Министър Петкова обясни и защо това се е получило – подаденото искане за второто плащане през октомври 2023 г. е било направено с ясното разбиране, че Европейската комисия не е потвърдила, че България е извършила необходимите ключови реформи, за да получи парите. Ето защо вероятността да не се получи транш на стойност 635 млн. евро или 1.3 млрд. лева е била голяма. Тоест имало е яснота, че тези приходи са несигурни.
Разходите по Консолидираната фискална програма в периода 2022 г. – 2024 г. нарастват от 66.1 млрд. лева през 2022 г. на 78.1 млрд. лева за 2024 г., а като относителен дял от БВП процентът се запазва. Най-висок ръст се наблюдава при разходите за персонал, при разходите за социално и здравноосигурителни плащания, включително и за пенсиите.
Разходите за персонал нарастват от 14.6 млрд. лева през 2022 г. на 20.2 млрд. лева през 2024 г. или ръст от 5.6 млрд лева. Разходите за издръжка нарастват минимално от 7.1 млрд. лева през 2022 г. на 7.5 млрд. лева през 2024 г. или ръст от 0.4 млрд. лева.
Разходите за социално и здравноосигурителни плащания, включително пенсии, нарастват от 25.5 млрд. лева през 2022 г. на 34.4 млрд. лева за 2024 година или ръст от 8.9 млрд. лева. От тях парите за пенсиите са се увеличили от 15.7 млрд. лева през 2022 г. нарастват на 21.8 млрд. лева за 2024 г. или ръст от 6.1 млрд. лева.
Капиталовите разходите нарастват на 5.6 млрд. лева през 2022 г. на 6.7 млр. лева през 2024 г. или ръст от 1.1 млрд. лева.
През октомври 2024 г. Министерството на финансите разработва базов вариант на проект на Закон за държавния бюджет за 2025 г. при действащи политики и действащо законодателство, но
без да се отразяват направените от първостепенните разпоредители с бюджетни средства искания за допълнителни разходи.
Според анализираните данни още тогава екипът на Министерството на финансите е предупредил, че се очертава дефицит по Консолидираната фискална програма в размер на 18.1 млрд. лева, който се формира при общ размер на приходите, помощите и даренията от 81.5 млрд. лева и общ размер на разходите от 99.6 млрд. лева. Още тогава Министерството на финансите предупреждава, че за да се постигне дефицит от 3% от БВП, трябва да се предприемат и съответни мерки, както приходни, така и разходни за около 11.9 млрд. лева.
Изнасяйки тези данни, министър Петкова изрази надежда, че е изяснила въпроса откъде е така наречената дупка от 18 млрд. лева.
“Тя е на база приходи, разходи, като разходите не включват заявките на министерствата и ведомствата. И ако някой казва, че някой е надул тези разходи, това няма да бъде вярно. Те просто не са били взети предвид”, посочи Теменужка Петкова, но добави, че предшествениците й в Министерството на финансите са предупреждавали за тези проблеми.