Н. Пр. Йоси Леви Сфари вярва, че историята се формира от действия и ответни реакции.
Н. Пр. Йоси Леви Сфари е посланик на Държавата Израел в Република България от август 2023 година.
Дипломирал се е с бакалавърска степен по право в Еврейския университет в Йерусалим през 1996 година. Става магистър по право със специализация по право на Европейския съюз в Еврейския университет в Йерусалим през 2000 г. и магистър по социални науки, управление на изследванията и разрешаването на конфликти и разрешаване в Еврейския университет в Йерусалим през 2006 година.
Преди да пристигне в България Н. Пр. Леви-Сфари е бил началник на отдел в дирекция “Латинска Америка” в Министерството на външните работи, ръководител на администрацията на израелското генерално консулство в Ню Йорк и израелската мисия към ООН, генерален консул в Истанбул, ръководител на израелското посолство, шарже д’афер в Анкара, заместник-посланик и ръководител на администрацията и консулската служба в Монтевидео.
Основател и ръководител на частна адвокатска кантора в Йерусалим, със специализация в областта на младежката престъпност, гражданското право и правото на недвижими имоти.
Ваше превъзходителство, първата фаза от примирието между Израел и Хамас вече е факт. Как ще коментирате твърденията на политически наблюдатели, че то е реверанс към президентите на Съединените щати Джо Байдън и Доналд Тръмп, които вече си приписаха заслугите за него?
– Първо, радвам се, че правилно описахте ситуацията като примирие. Войната, която Израел води след клането на 7 октомври, има ясни цели. Основната цел е да се премахне военната и административна власт на Хамас. Стремим да гарантираме, че Газа вече не представлява заплаха за нашите граждани, поради което изискваме демилитаризация на Газа и дерадикализация на нейното население. Другата ключова цел е безопасното освобождаване на нашите заложници.
Има различни начини за постигане на тези цели и използването на сила е само една от възможностите. Ние не вярваме, че е възможно да демилитаризираме Газа и да демонтираме Хамас чрез преговори. Дипломатическите усилия обаче могат да бъдат от решаващо значение за осигуряване на безопасното освобождаване на заложниците.
Ролята на Съединените щати беше изключително важна за постигането на това споразумение.
Казахте, че искате да унищожите Хамас. Но вече бившият държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен каза, че Хамас е попълнил всичките си загуби с нови бойци. Не смятате ли, че трябва да смените подхода единствено на сила?
– Трябва да разберем какво се случва. Хамас краде хуманитарната помощ, предназначена за народа на Газа и я използва, за да набира нови бойци, много от които са млади момчета. Тази жестока организация не показва състрадание към собствения си народ. Хамас не се колебае да пожертва тези деца, използвайки смъртта им, за да обвини Израел в убийството на невинни. Това е цинична група без морални граници.
От друга страна, военната операция значително отслаби Хамас, като много от неговите лидери и висши командири бяха елиминирани. Има обаче още работа за вършене.
Смятате ли, че примирието отговаря на интересите на Израел или, напротив, е неприемливо, както го тълкува израелската крайнодясна партия “Отсма Йехудит”?
– Израел е демокрация и е напълно легитимно да имаме различни мнения. В крайна сметка правителството е това, което трябва да вземе окончателното решение. Някои членове на правителството изразиха опасения, че освобождаването на осъдени терористи и съгласието за прекратяване на огъня може да укрепи Хамас. Въпреки че това е основателна загриженост, правителството взе своето решение.
Как ще коментирате заповедта на Международния наказателен съд за арест на израелския премиер Бенямин Нетаняху и на бившия му министър на отбраната Йоав Галант за предполагаеми военни престъпления и престъпления срещу човечеството?
– Както може би знаете, Израел не е член на Международния наказателен съд и никога не се е присъединявал към Римския статут. Смятаме, че МНС действа без юрисдикция. Освен това основният принцип на МНС е взаимното допълване – той има юрисдикция само ако дадена държава не е в състояние или не желае да използва собствената си съдебна система. Израел, като демократична държава, има силна и уважавана съдебна система, която държи правителството и неговите агенции отговорни. Например, нашата съдебна система не се поколеба да изправи мноагократно нашия президент, министър-председател и министри пред правосъдието.
Решението на Международния наказателен съд е чисто политическо. Погледнете изявлението на държавния секретар на САЩ Блинкен, направено веднага след като главният прокурор обяви плановете си да поиска заповеди за арест. В него Блинкен се позовава на факта, че екипът на прокурора е бил готов да посети Израел, но вместо това е отменил пътуването си, само за да се втурне към CNN и да обяви решението си. Израел, въпреки че не е член на МНС, се съгласи да си сътрудничи с организацията и да покаже реалността на място. Въпреки това, вместо да дойде в Израел и да проведе подходящо разследване, прокурорът избра да направи съобщение, без да провери фактите.
Това решение е възмутително и ще накърни сериозно доверието в Международния наказателен съд.
Как си обяснявате масовите протести в западните държави срещу войната в Газа? Дори в Америка?
– Като демократ уважавам правото на хората свободно да изразяват мнението си и да протестират. През изминалата година обаче станахме свидетели на тревожна и опасна тенденция: тези протести стават все по-насилствени, особено срещу евреите. Те често използват антисемитска реторика и предприемат насилствени действия. Бяхме свидетели на това в американски университети, където еврейски студенти бяха нападнати и им беше забранено да влизат в кампуси; в Амстердам, където тълпа се насочи към израелски футболни фенове; и на много други места. Пропалестинските протести все повече са белязани от насилие, сплашващо всеки, който не е съгласен с тях.
Освен това много от тези протести се финансират от радикални ислямски групи, които използват социалните медии, за да манипулират младите умове. Това е опасно и е в противоречие с нашите демократични ценности.
Израел би ли се съгласил със създаването на самостоятелна и независима, извън вашия контрол, държава на палестинците?
– През 2005 г. Израел напълно се оттегли от ивицата Газа, давайки възможност на палестинците да създадат свое собствено правителство. По това време Газа имаше както пристанище, така и летище. Въпреки това, вместо да инвестират в изграждането на своите институции и икономика, те избраха да инвестират в терор, омраза и подстрекателство. Последствията бяха очевидни на 7 октомври.
Европейският съвет продължава да настоява, че решението на конфликта трябва да се основава на „две демократични държави, Израел и Палестина, живеещи една до друга в мир в рамките на сигурни и признати граници“. Но какво попречи на палестинците да станат демократично общество? В крайна сметка хората от Газа подкрепят Хамас и ги избраха. Всички проучвания показват, че Хамас продължава да е много популярен сред палестинците. При тези обстоятелства считам, че въпросът за две държави е неуместен.
И къде трябва да отидат те?
– Какво имате предвид?
Имам предвид, че те живеят там и може би в бъдеще ще са същите. Какво следва оттук нататък?
– Палестинската администрация трябваше да контролира всички граждански аспекти на живота на палестинците. Тя обаче загуби контрола над Газа в полза на Хамас и се превърна в корумпирана организация, която финансира терористи и семейства на терористи в затвора. Вместо да работят за предотвратяване на тероризма, те го насърчават.
Можем да обсъждаме различни модели на самоуправление, но едно трябва да е ясно: няма да приемем нито един модел, който не гарантира нашата сигурност.
Ще засилите ли натиска срещу Иран след като спадне напрежението в Газа и след сключените договори за сътрудничество между Ислямската република и Русия?
– От години Израел предупреждава, че Иран не е заплаха само за Израел, но и за целия свободен свят. Европа започва да осъзнава това по-ясно. Иранските оръжия играят важна роля в атаките срещу Украйна. Ирански агенти, подобни на хусите, отвлякоха кораб и държаха двама български граждани за заложници в продължение на месеци. Тези проксита също така прекъсват ключови морски пътища и нанасят вреди на икономиките на Европа, Египет и Йордания. Хизбула, друг ирански агент, отдавна подкрепя режима на Асад, допринасяйки за вълните от сирийски бежанци, потърсили убежище в Турция и Европа. Докато Израел е на предната линия на този конфликт с Иран, неговото въздействие се простира далеч отвъд нашите граници. Очакваме нашите съюзници да ни подкрепят.
Най-важният въпрос е как да попречим на този радикален, опасен режим да придобие ядрен арсенал. Има ограничени възможности и една от тях е използването на сила. Без представяне на надежден военен вариант има малък шанс за дипломатическо решение. Израел призовава Европейския съюз да наложи осакатяващи санкции на Иран и да определи Корпуса на гвардейците на иранската революция за терористична организация.
Как оценявате новата политическа конфигурация в региона след свалянето от власт на президента на Сирия Башар ал-Асад и кълбото от разнопосочни интереси на водещи задгранични сили към страната?
– Падането на Башар Асад в Сирия е положителна новина. Асад беше част от „оста на злото“ на Иран и Хизбула и представляваше значителна заплаха както за сигурността на Израел, така и за сигурността на Европа. Не забравяйте, че този режим използва химически оръжия срещу собствения си народ. Трябва обаче да сме предпазливи за бъдещето. Новият режим в Сирия е съставен от джихадисти, радикали и бивши членове на Ал Кайда и сега те трябва да докажат каква държава възнамеряват да изградят. Ще защитят ли човешките права, ще установят ли демокрация и ще защитят ли малцинствата? Само времето ще покаже.
Окуражени сме от уверенията на новия режим, че няма да допусне прехвърлянето на ирански оръжия на Хизбула. Освен това се надяваме, че ще позволи на Ливан да придобие суверенитет над своята територия и да изпълни споразумението с Израел.
Как оценявате ролята на Турция в Близкия изток с оглед на новата обстановка в Сирия?
– Турция е важна страна в нашия регион и можеше да играе важна роля в борбата срещу радикализма. За съжаление, тя не изпълни своята отговорност. Първо, заради връзките си с Хамас, призната за терористична организация. Второ, що се отнася до Сирия, Турция контролира голяма част от сирийската територия и носи отговорност към кюрдското население. Трябва да помним, че кюрдите бяха ключови съюзници на Запада в битката срещу Ислямска държава. Надяваме се Турция да започне да играе по-положителна и стабилизираща роля в региона.
Имате сложни отношения с Турция.
– Права сте, отношенията ни са сложни. Въпреки това винаги съм вярвал, особено по време на моята служба в Турция, че сътрудничеството между Израел и Турция е от полза и за двете страни, както и на по-широките интереси на региона.
Какви са отношенията ви с арабските държави от Персийсия залив – кои от тях оценявате като приятели и кои като врагове?
– Израел, Обединените арабски емирства и Бахрейн подписаха мирно споразумение и въпреки настоящия конфликт комуникацията между тези държави остана стабилна. Вярвам, че повечето страни от Персийския залив вече разбират, че Израел не е техен враг, а това е по-скоро Иран и така наречената „ос на злото“. Надяваме се да изградим по-добро бъдеще за нациите от Близкия изток чрез тяхното активно участие.
Ключовият въпрос е кой ще оформи бъдещето на Близкия изток: дали това ще бъдат страни като Бахрейн, Обединените емирства, Оман, Йордания, Саудитска Арабия, Израел, Мароко и Египет, или това ще бъдат силите на екстремизма – като Хуси, Иран, Хизбула в Ливан, Хамас и други? Израел е в челните редици на битката срещу Иран и неговите поддръжници, но тази заплаха се простира отвъд нашите граници и застрашава и други нации.
Четох политически анализ, че саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е един от големите печеливши от примирието в Газа и намаляването на влиянието на Иран и иска да замени Техеран и да играе по-голяма роля в региона. Подкрепяте ли мнението, че МБС е големият победител?
– Без съмнение, Саудитска Арабия е водеща страна в нашия свят днес. Тя се съсредоточава върху изграждането на мирно бъдеще, сътрудничество, стабилност и приятелство. Постигането на тези цели е тясно свързано с един важен фактор: образованието. Траен мир не може да съществува в свят, в който децата се учат да стават убийци или терористи. За съжаление, това се случва в палестинските територии, където деца се обучават за терористи.
Когато погледнем учебните програми в други страни, особено в Обединените арабски емирства, Саудитска Арабия и Мароко, виждаме положителна промяна. Те преразглеждат своите образователни системи, за да представят Исляма не като религия на джихада, а като религия на мира, приемането и приобщаването. Това е единственият начин да се изгради основа за мир. Не можем да постигнем мир в общество, което насърчава омразата чрез своята образователна система. Това е урок, който Европа научи след Втората световна война: само чрез трансформиране на образователната система може да се постигне траен мир.
Каква е позицията на Израел за войната в Украйна, тъй като много еврейски имигранти от Русия и Украйна живеят в Израел? Подозирате ли връзка между нахлуването на руски войски на украинска земя и атаката на Хамас на 7 октомври 2023 година.?
– Израел стои до Украйна и подкрепя нейната териториална цялост и суверенитет. Вярваме, че тази война трябва да приключи. Що се отнася до втория ви въпрос, нямам доказателства, които да предполагат връзка, както споменахте.
Как бихте могли да обясните промените в световния ред, в частност – експлозиите на национализма и прехода от глобален свят към ревностна защита на националните интереси?
– Трябва да разберем защо се случи това. Лично аз вярвам, че историята се формира от действия и ответни реакции. Национализмът, например, изглежда е отговор на други тенденции, които в даден момент преминаха в екстремизъм. Хората започват да се съмняват в какво общество ще живеят. Това е очевидно в много западни държави, където влиянието на имиграцията е забележимо. Тъй като местното население намалява, а броят на имигрантите расте, някои хора започват да се чувстват като малцинство в собствената си страна. Такава промяна може да повлияе дълбоко на тяхната култура, вярвания и религия. Този страх често предизвиква реакция, която понякога може да стане крайна.
Постигането на баланс е от решаващо значение и този баланс може да бъде постигнат само чрез осъзнаване на тревогите на хората, които в крайна сметка ще гласуват. Надявам се, че такова разбиране ще доведе до решение.
Виждаме влияние и върху търговията, върху световната търговия.
– Така ли смятате? По какъв начин?
Чрез митата, чрез санкциите и т.н.
– Да, много пъти търговията се използва като инструмент за постигане на политика, която не е непременно икономическа.
Да, но това вреди на икономиката, на световната икономика.
– Смятам, че нестабилността вреди и на икономиката. В някои европейски страни политиката на отворени граници доведе до драматични промени в обществото, икономиката и дори на личната сигурност. Тя доведе също и до промени в собствената политика на отворени граници на Европа. Така че е важно да се запитаме дали тази политика обслужва максимално добре интересите на европейците. Ако отворените граници са целта, трябва да измислим правилния подход, за да гарантираме, че това няма да застраши други интереси на страната. Това е комплексен въпрос.
Да се върнем в България. Вие сте посланик в страната ни вече година и половина. Кои, според вас, са силните и слабите ни страни?
– Не мисля, че съм в позиция да съдя. Мога да кажа, че съм много дълбока привързан към България. Обичам хората, културата и красотата на природата. Наскоро се върнах от тридневно посещение във Варна, където успях да разгледам цялото крайбрежие. Продължавах да казвам на всеки, когото срещам: „Вие живеете в рай“. Истинският въпрос е какво ще правите с този рай? И това е нещо, което само българският народ може да реши.
Срещнахме някои трудности при реализирането на дългосрочни проекти между Израел и България без стабилно правителство. Ние, в Израел, се сблъскваме с подобна ситуация от няколко години, така че напълно разбираме предизвикателствата на временните правителства. Искрено се надявам България да намери стабилността, необходима за пълното развитие на тази красива страна.
В кои части или етапи от водния цикъл на страната ни, според вас, бихте могли да ни помогнете най-ефективно?
– В Израел живеем в пустиня – 60% от земята ни е пустиня. Нашите съседи, като Йордания, също са пустинни страни. Имаме вода, защото сме намерили решения. С нарастването на населението на Израел, както и на палестинското и йорданското население, трябваше да намерим още повече начини за осигуряване на вода. Разбираме колко е важна водата не само за нас, но и за нашите съседи, тъй като недостигът на този ценен ресурс е довел до конфликти в миналото.
България трябва да реши проблема си с водата, преди да изпадне в криза. Според това, което чухме от български експерти, загубата на вода от течове е голям проблем, но той може да бъде решен. Чуваме много идеи за получаване на повече вода, като обезсоляване, но ако загубата е около 70%, това означава, че използвате само 30% от наличната вода. Използвайте 50% и няма да имате проблем.
Бихме бигли щастливи да споделим нашите знания и решения, но българското правителство и общините решават как да действат. Много заинтересовани страни участват в управлението на водите: от държавните министерства до местните власти, и те трябва да работят заедно, за да намерят решения. Научихме от собствения си опит, че неуспехът да се справим с подобни кризи може да струва животи. Въпреки че за Израел предстои много суха година, ние успяхме, защото инвестирахме в обезсоляване и алтернативни източници, вместо да разчитаме единствено на природни ресурси. Очакваме с нетърпение да си сътрудничим с България за спправянето с тези предизвикателства.
Бихте ли искали да споделите нещо извън зададените въпроси или във връзка с тях?
– Силата на връзката между Израел и България се корени във вековното съжителство между евреи и неевреи тук. Това е история на общество, изградено върху хармония. Васил Левски си представя България, в която християни, турци и евреи могат да живеят заедно и България постинга тази визия. По време на Втората световна война много българи изиграха решаваща роля в предотвратяването на депортирането на евреи в лагерите на смъртта, спасявайки безброй животи – нещо уникално за историята на България.
Много потомци на български граждани сега живеят в Израел и действат като мост на приятелство между нашите страни. Чувствам се привилегирован да служа тук и да съм свидетел на силната подкрепа на българския народ за Израел. Нараства броят на израелците, посещаващи България, с директни полети между Тел Авив и София, както и до Варна, Пловдив и Бургас.
Потенциалът за сътрудничество в търговията, културата и други области между нашите нации е огромен. За мен е чест да бъда посланик на Израел в България и очаквам с нетърпение да задълбочим още повече нашите връзки.