По Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) има предвидени 381 млн. лева за реконструкция на 81 старчески домове, така че условията в тях да отговарят на домашната среда. Потребители на тези центрове са 5600 възрастни, като е предвидено до 30 юни 2026 г. условията, в които те живеят, да се подобрят чувствително.
До този момент по програмата вече са кандидатствали 81 старчески домове, като вече са избрани изпълнители на строителните поръчки. От София остават да кандидатстват още три старчески дома, а от страната – два или три.
Това обяви социалният министър Борислав Гуцанов по време на заседание на парламентарната комисия по труда и социалната политика. Той подчерта, че статистиката е много добра, говори, че е направена огромна крачка напред в посока на деинституционализацията и че тя ще стане, тъй като и парите са достатъчно.
В действителност имаше изразени съмнения дали наистина парите ще стигнат – във връзка с това депутатът от ГЕРБ -СДС Галя Василева посочи, че дейностите по преустройството на старческите домове са свързани със строително-монтажни работи и сумата, която първоначално е предвидена, е изчислявана преди повече от три години.
По отношение на втората сума от 331 млн. лева, които отново се очакват по НПВУ, за финансиране на 254 нови услуги в старческите домове, Гуцанов призна, че процедурите за избор на изпълнители все още не са доведени докрай и не е сигурно дали парите ще стигнат.
По време на заседанието на парламентарната комисия по труда и социалната политика стана ясно, че една от основните цели в Закона за социалните услуги е гарантиране правото на всяко лице, имащо нужда от подкрепа, да води живот в домашна среда. Затова е предвидено до 1 януари 2035 г. всички специализирани институции за хора с увреждания и за възрастни хора да бъдат закрити. Планирано е новите социални услуги да бъдат разкрити в 64 общини в България.
По време на заседанието Цветан Предов от „Има такъв народ“ попита социалния министър на какъв принцип британският генерален секретар Дейвид Лами е избрал центъра за ранно детско развитие на фондация „За нашите деца“ като пример за детска деинституционализация, по който да се учат и други страни по света, като например Украйна.
Поводът Предов да постави подобно питане, бе фактът, че в един от първите дни, след като Гуцанов стана социален министър, у нас на посещение дойде външният министър на Великобритания – Дейвид Лами. Той бе придружаван от известния актьор Бари Киогън, който е прекарал част от детството си в подобна система за детска грижа.
Лами, в присъствието на първия ни дипломат – Георг Георгиев, постави началото на глобална кампания, насочена към правото на всяко дете да расте в семейна среда. В инициативата се включи и британският посланик у нас Натаниел Копси.
Министър Гуцанов отговори, че изборът е направен от британска страна и не даде повече подробности. Той използва случая, за да отчете, че от 2010 г., когато е въведен механизмът за детската деинституционализация в България, държавата се справя много добре. Така от общо 284 дома за деца, лишени от родителски грижи, са останали само три институции, чиито обитатели са с увреждания и заради това не могат да бъдат обхванати от приемната грижа. Така към днешна дата от около 8000 деца, лишени от родителска грижа, близо 5000 са настанени в приемни семейства, а около 3000 деца – в малки центрове от семеен тип.
