Bank of England понижи базовата си лихва до 4.5% и намекна за предпазлив бъдещ лихвен подход

Bank of England понижи базовата си лихва до 4.5% и намекна за предпазлив бъдещ лихвен подход

Паричните стратези на Bank of England („Банк ъф Ингланд“) решиха да орежат лихвените проценти на Острова до най-ниските им стойности от 19 месеца насам. На официалното си съвещание на 6 февруари деветчленният паричен банков комитет понижи основната лихва с 25 базови пункта – до 4.5% – третата подобна редукция от август 2024-а. Двама поискаха понижение с 0.50 процента.

Същевременно, паричният комитет намекна за предпазлив подход към бъдещия лихвен подход, предполагащ само още две лихвени редукции, необходими да свалят инфлацията до целевите 2% годишно. Паричните стратези разочароваха сериозно финансовият министър Рейчъл Рийвс с предупреждението, че инфлацията може да се повиши „доста рязко“ до върховите 3.7% в течение на годината и преоцениха надолу растежа на Обединеното кралство, както и оценката за скоростта на подема без прегряване на цените.

„За мнозина новината, че имахме възможност да свалим лихвените проценти още веднъж, е добре дошла“, посочва в официалното изявление банковият председател Андрю Бейли. И допълва, че той и колегите му ще „следят внимателно икономиката на Обединеното кралство и глобалните събития и ще предприемат постепенен и предпазлив подход към по-нататъшните лихвени редукции“.

Решението на банковия паричен комитет да понижи базовата лихва до най-ниската стойност от юни 2023-а е глътка въздух за над милион и половина собственици на жилища с изтичащи петгодишни ипотечни договори с фиксирани лихвени проценти през 2025 година. Рийвс също приветства лихвената редукция, но изрази разочарование от по-широката перспектива, очертана от банката, като каза, че все още не е доволна от темпа на растеж.

Добавянето на думичката „предпазлив“ към основните банкови насоки пък показва, че пазарните стратези предвиждат двупосочни рискове. Те са свързани с несигурността относно посоката и на търсенето и на предлагането в икономиката, която може да повлияе на паричната политика.

Обременено от тревоги от обявените от министър Рийвс данъчни увеличения за работодателите, от риска от глобална търговска война, поведена от американския президент Доналд Тръмп, и от растящите разходи, стопанството на Великобритания отчита символичен ръст от средата на 2024-а. „Банк ъф Ингланд“ предупреждава, че вероятно се е свило с 0.1% през четвъртото тримесечие на миналата година спрямо предишните три месеца.

Понижението на лихвите на 6 февруари, което е едва третото откакто през август 2024-а британските банкери започнаха да свалят кредитните разходи от най-високите им равнища за последните 14 години. Което подрежда лихвените проценти на Острова сред най-високите от развитите икономики и малко над лихвения диапазон на Федералния резерв от 4.25-4.50 процента.

През януари икономисти прогнозираха, че „Банк ъф Ингланд“ може да направи четири лихвени редукции през тази година и да свали базовата си лихва до 3.75 процента. Но напоследък пазарите зарагат по-скоро на още две намаления – до 4 процента.

Стопанската перспектива на Ообединеното кралство се е влошила в сравнение с публикувания от британските централни банкери пълен набор от прогнози през ноември 2024-а. Инфлацията, която вече е над целевите 2.5%, се очаква да се изкачи до върховите 3.7% през третото тримесечие заради по-високите цени на енергията и предстоящите увеличения на регулираните сметки за вода и на автобусните билети. Тази стойност е доста над предвиденото преди върхово равнище от 2.8 процента. „Банк ъф Ингланд“ не очаква инфлацията да се върне до целевите 2% годишно преди четвъртото тримесечие на 2027-а – с шест месеца по-късно от предишната си прогноза.

Английските централни банкери орязаха наполовина и предвижданията си за тазгодишния икономически растеж – до 0.75%, заради по-песимистичните нагласи на бизнеса и на потребителите и по-скромния ръст на производителността на труда. Прогнозите за 2026-а и 2027-а обаче са ревизинари нагоре – 1.5% ръст на БВП вместо предишните 1.25 процента.

„Банк ъф Ингланд“ засега не може да оцени точно по какъв начин бъдещите американски мита биха засегнали инфлацията във Великобритания, но предполагат, че по-високите митнически ставки в глобален план ще забавят растежа, дори Островът да не е директна мишена.

Тези прогнози на банкерите се основават на пазарните очаквания за по-бавно темпо на лихвени редукции, което ще свали основната лихва до 4.25% до края на 2025-а, отколкото предвиденият през ноември 2024-а спад до 3.75 процента.

Лихвеното решение и официалните послания на „Банк ъф Ингланд“ нанесоха пореден удар на бриганския паунд, който поевтиня към зелените пари до 1.2361 щ. долара или спад от 1.2%, превръщащ го в най-губещата сред основните валути на 6 февруари. Доходността на двегодишните британски правителствени ДЦК пък се понижи със 7 базови упнкта до 4.07 процента. В по-късните следобедни часове паундът се посъвзе и в 16.30 ч. българско време се разменяше срещу 1.2398 щ. долара.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Подкрепяте ли отварянето на държавни магазини в пощите?

Подкаст