Докато надлъгването за бюджета продължава, а стари и нови управници си прехвърлят топката за „вините“, довели до системно опразнената хазна. Другият фундаментален спор, на който сме неми свидетели (т.е. без никакво право на глас) е за кадровото и нормативно обезпечаване на т.нар. регулатори.
Съвсем естествено, всички умишлено са се втренчили във Висшия съдебен съвет (ВСС), въпреки че той няма нищо общо с институциите в тази категория. Вярно, за тях също се отронва по някоя и друга дума, но… сякаш между другото – без никакви имена и без никакви скандални разкрития.
„Прост“ пример – години наред никой не си прави труда да види какви са ги вършили синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка (КТБ) и как системно и методично са ощетявали хазната. Пък и някой да видял, никой не се е сетил да го попита защо мълчи и защо нищо не прави по въпроса.
Тези дни „БАНКЕРЪ“ попадна на едно доста любопитно решение на Софийски градски съд (№ 136 от 27 януари 2025 г.), от което стана ясно, че вихрещите се в превзетата през 2014 г. финансова институция синдици Ангел Донов и Кристи Маринова години наред не са сметнали за необходимо да плащат нито на Националната агенция по приходите, нито на съда, който благодарение на тях и прокуратурата е залят от десетки съдебни дела.
От доволно дългия (цели 45 страници) съдебен акт става ясно, че те отдавна са превърналите банката в свое владение и като такова то е призвано само да прибира, но не и да дава. Ако се съди от съдържанието, подписано от председателя на съдебния състав Нели Маринова,
НАП води дела срещу КТБ-синдиците от… 2016 г. насам.
Причината е, че вече повече от десетилетие СГС, САС и ВКС работят по заведените от КТБ дела, по които има присъждани купища държавни такси, които синдиците не желаят за изплащат.
Съвсем в реда на нещата, след като плащанията от страна на банката липсват, НАП пристъпва към събирането на сумите принудително – чрез изпълнителни листове.
Любопитното в случая е, че това не би трябвало да е изненада за финансовите министри поне през последните 6-7 години, тъй като бившите изпълнителни директори на КТБ – Георги Христов и Георги Зяпков, многократно са ги алармирали за дължимите на фиска държавни такси, които…
полека-лека прескочиха критичния връх от… 72 млн. лева
В единият от тях, с който „БАНЕКРЪ разполага, много ясно е посочено, че министърът на финансите има редица правомощия и задължения по силата на чл.32, ал.2 и ал.3 от Закона за банковата несъстоятелност (ЗБН), във връзка с чл.12а, и чл.29 от същия закон. Има право и да осъществява методически надзор и надзор по същество върху отчетите на синдиците на една несъстоятелна банка.
Приходната агенция също е оправомощена да събира присъдени в полза на държавата вземания, а министърът на финансите… назначава, ръководи и контролира директора на НАП.
Но да се върнем на сигнала, в който недвусмислено се посочват и неговите цели. А именно – от една страна г-н министърът на финансите да бъде запознат с „един фрапиращ пример за константно и продължаващо увреждане на масата на несъстоятелността на КТБ-АД /н./“, а от друга – авторите го призовават да предприеме „адекватни и бързи мерки за преустановяване за в бъдеще на продължаване на това увреждане, а също и за търсене на отговорност от виновните лица.“
Оттук нататък публикуваме въпросния сигнал с леки съкращения – поради реалния му обем:
Вредата настъпва в резултат от упражняване на правото на искове, завеждани от синдиците на банката по тяхно усмотрение, преценка и професионално съобразяване с възможностите им да осигурят по-пълно и по-справедливо удовлетворяване на кредиторите на масата на несъстоятелността.
При упражняване на тези свои правомощия синдиците на КТБ-АД /н./ са освободени от първоначално заплащане на дължимите държавни такси за съответните производства – на основание чл.57, ал.6 от ЗБН. С оглед изхода от производствата обаче (в случай на загубване на тези дела от страна на синдиците на банката), масата на несъстоятелността се обременява с дължимата държавна такса – 4% от материалния интерес на първа инстанция и 2% – на въззивна инстанция.
В настоящия сигнал изложението е за търговски и граждански дела, заведени от синдиците на КТБ-АД /н./ на различни правни основания, визирани в ЗБН и други закони, по които има неподлежащи на обжалване съдебни решения, които присъждат в полза на фиска (държавата) немалки по размер суми, дължими от загубилата страна (и фактически обременяващи масата на несъстоятелността на банката), под формата на държавни такси по чл.57, ал.6 от ЗБН.
В сигнала на бившите директори се посочват и конкретни примери:
1. Търговско дело №5707/ 2016 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-20 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 2 431 762,58 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 5-ти състав на ТО по в.т.д.№304/ 2018г. е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 1 215 881,28 лв. или ОБЩО 3 647 643, 86 лв.;
2. Търговско дело №2442/ 2017 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-15 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 416 280,00 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 11-ти състав по в.т.д.№4572/ 2019 е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 208 140,00 лв. или ОБЩО 624 420,00 лв.;
3. Търговско дело №1632/ 2017 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-4 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 57 598,76 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 5-ти състав по в.т.д.№6547/ 2017 е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 28 799,38 лв. или ОБЩО 86 398,14 лв.;
4. Търговско дело №1648/ 2017 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-23 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 377 999, 98 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 9-ти състав по в.т.д.№3680/ 2018 е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 189 000 лв. или ОБЩО 566 999,98 лв.;
5. Търговско дело №1587/ 2017 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-2 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 219 185,63 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 6-ти състав по в.т.д.№608/ 2019 е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 519 027,66 лв. или ОБЩО 738 213,29 лв.;
6. Търговско дело №1102/ 2017 по описа на Софийски Градски съд (СГС), ТО, VI-3 състав, по което е постановен отхвърлителен диспозитив, присъждащ в полза на фиска дължима държавна такса в размер на 194 370,31 лева, което съдебно решение е обжалвано пред Софийски Апелативен съд (САС) и същият в 11-ти състав по в.т.д.№526547/ 2019 е потвърдил това решение, като допълнително е осъдил синдиците на КТБ-АД /н./ да заплатят 97 185,15 лв. или ОБЩО 291 555,46 лева…“
И какво показват числата, като теглим чертата? Тъжна картинка – само от примерите в този сигнал е видно, че
синдиците дължат на държавата чисти… 5.955 милиона лева.
Бившите администратори на фалираната банка, резонно задават и два напълно логични въпроса:
– Какви действия са предприети за събиране на тези държавни вземания, защото – видно от портала на СГС – има издадени изпълнителни листове в полза на НАП?
– Изяснено ли е от органите на НАП, включително чрез предприемане на съдебни действия, на кой ред като кредитор се поставя с тези свои вземания държавата от синдиците на КТБ АД /н./?
Според тях,
държавата трябва да получи тези свои вземания в пълния им обем (т.е. 100%),
тъй като заведените от синдиците на КТБ АД /н./ дела са образувани като производства в рамките на усилията им за попълване на масата на несъстоятелността, т.е. това са разноски за тази несъстоятелност.
Ако се окаже, че синдиците на КТБ-АД /н./ подреждат подобни държавни вземания, когато бъдат предявени пред тях надлежно, на крайните редове по привилегии (например в ред 8 от привилегиите по удовлетворяване, а не в ред 3 по алинея първа на чл.94 от Закона за банковата несъстоятелност), това означава, че реално Държавата ще понесе щета в размер на най-малко горепосочената сума, към настоящия момент.
Възниква и друг въпрос – означава ли това, че съдът е водил и администрирал тези изключително тежки, трудоемки и времеемки дела и производства, които
ще се окажат водени за сметка на държавата и трябва да плати сметката за тези дела?
Както е посочено в коментара им :
„Държавата е кредитор, включително и понастоящем гарант на Фонда за гарантиране на влоговете в банките (ФГВБ), поради което и защото самия ФГВБ не е част от структурата на държавната изпълнителна власт, нито синдиците на банката са държавни служители – възникват редица съществени въпроси.
Например, кой преценява и решава дали и за чия сметка ще се водят такива дела, под вероятността и угрозата ако се загубят същите дела, загубилата страна да следва да плати държавните такси по тези искове? Когато загубилата страна са синдиците на банката – те следва да заплатят присъдените държавни такси от масата на несъстоятелността на КТБ-АД, която управляват. Съвсем отделни са въпросите за заплатени от синдиците на банката по такива дела адвокатски хонорари на избрани от тях кантори.“
Съвсем логично се поставя и въпросът дали несъбирането на дължими държавни такси на практика не представлява
предоставяне на недопустима и неразрешена държавна помощ
спрямо едно несъстоятелно юридическо лице – КТБ АД /н./ или спрямо едни физически лица – синдици на несъстоятелна банка, оторизирани по силата на закон да управляват и представляват масата на несъстоятелността на фалираната банка.
Очевидно, обаче тази тема не е занимавала министрите на финансите през последните десетина години, за да се стигне до цифрите, които четем в сегашното съдебно решение.
За коментар потърсихме и единият от подателите на сигналите за случващото се през годините – Георги Зяпков. Пред „БАНКЕРЪ“ той каза, че за него не е изненада това съдебно решение, тъй като част от данните за това отдавна са му били известни.
„От това съдебно решение става ясно, че общата сума, която КТБ дължи на НАП е над 72 млн. лв.,
основно – заради водени и загубени от тях дела.
В това съдебно решение, прави впечатление, че са посочени суми и по неплатени осигуровки и неплатени глоби.
Резонно е да бъде зададен въпрос на синдиците, дали пък като са „спестявали“ средствата на които са били осъдени, са „спестили“ и хонорарите на адвокатските кантори, които ползват. Не мисля, по–скоро съм почти сигурен, че те са си получавали хонорарите предварително и то от масата на несъстоятелността на банката. И за пореден път задавам въпроса кой ще носи отговорността за нанесените щети?“
Освен Зяпков, „БАНКЕРЪ“ също е готов да зададе този въпрос, но ще има ли кой да ни отговори?
