Европейският съюз е изправен пред изключително неблагоприятна геополитическа и икономическа картина. Блокът трябва да остане единен (доколкото е възможно) и хем да възпре по-нататъшната агресията на Русия срещу Украйна, хем да не допусне нов енергиен рекет от страна на Москва. Единството на Обединена Европа е изключително важно и за преддстоящата тежки дипломатическа схватка със САЩ, защото президентът Тръмп продължава всекидневно да отправя нови и нови заплахи – кога да придобие датската Гренландия, кога да удари Европа с по-високи мита. Тези преговори висят във въздуха, защото за Тръмп очевидно е по-важно да разговаря с руския си колега Путин, отколкото с отделни лидери на ЕС или пък с някого от Брюксел. Както вече стана ясно, двамата политици „бистрят политиката заедно“…
Не е за подценяване и възходът на европейската крайна десница, която стегна редиците си в Мадрид през уикенда. На срещата на третата по големина група в Европейския парламент – „Патриоти за Европа“, лидерите на крайнодесните (начело с Виктор Орбан, Марин льо Пен и Матео Салвини) обявиха, че ЕС е корумпиран и анахроничен и
натовариха новия стопанин на Белия дом с всичките си надежди за светло бъдеще.
Те го нарекоха политическо „торнадо“, но без да си дават сметка, че може да помете и тях. Не за друго, а защото Тръмп е бизнесмен и интересите му стоят над така нареченото им приятелство.
Резултатът от „приятелските“ чувства към Европа не закъсня. В неделя (9 февруари) Тръмп заяви, че ще обяви нови мита от 25% върху целия внос на стомана и алуминий в САЩ, които ще се добавят към вече съществуващите налози върху металите.
По време на първия си мандат той наложи мита от 25% върху вноса на стомана и 10% върху алуминия, но по-късно предостави на някои търговски партньори безмитни квоти, включително на Канада, Мексико и Бразилия. Бившият президент Джо Байдън разшири тези квоти за Великобритания, Япония и Европейския съюз.
Брюксел реагира веднага на съобщението, което е
ясен сигнал, че вече не таи особени надежди за близко партньорство.
В понеделник (10 февруари) Европейската комисия съобщи, че „ЕС ще реагира, за да защити интересите на европейския бизнес, работници и потребители от неоправдани мерки“. В изявлението се подчертава, че досега Комисията не е получила официално уведомление за налагането на допълнителни мита върху стоки от ЕС, но категорично не вижда причина за налагането им.
„Налагането на мита би било незаконно и икономически контрапродуктивно, особено предвид дълбоко свързаните вериги за производство, установени от ЕС и САЩ чрез трансатлантическа търговия и инвестиции. Митата по същество са данъци. С налагането на мита САЩ биха обложили собствените си граждани, като повишат разходите за бизнеса и насърчат инфлацията“, пише в изявлението.
Междувременно френският външен министър Жан-Ноел Баро заяви, че този филм вече сме го гледали през 2018 г., когато
по време на първия си мандат Тръмп наложи мита, а ЕС отговори с контрамерки,
насочени към продукти като мотоциклети, дънки, бърбън и портокалов сок. Според него няма да е проблем Брюксел да отговори на новото предизвикателство по същия начин.
Докато в Брюксел си блъскат главите какво да прави с претенциите на Вашингтон (ако се наложи, разбира се) Тръмп се похвали, че е разговарял по телефона с руския президент Владимир Путин и са обсъдили прекратяването на войната в Украйна. Според него има напредък, макар че Кремъл обяви, че чака по-конкретни предложения. Миналата седмица съобщено, че предстои среща между двамата президенти, но засега не се разкриват подробности.
Надеждите са, че
новата американска администрация няма да затръшне вратата и за преговори с Европа.
Тази седмица висши представители от екипа на Тръмп ще се срещнат с европейски служители, за да обсъдят как да се сложи край на войната. Те ще изискват от Брюксел да поеме по-голяма отговорност – най-вече финансова – в подкрепата на Украйна.
Вицепрезидентът Джей Ди Ванс пристига днес (10 февруари) в Париж за среща на високо равнище за изкуствения интелект, а по-късно през седмицата ще присъства и на Мюнхенската конференция по сигурността (14-16 февруари).
Държавният секретар Марко Рубио, министърът на отбраната Пийт Хегсет и специалният пратеник на Тръмп за Украйна и Русия – Кийт Келог, също пристигат в Мюнхен за събитието.
Шансът на ЕС е да успее да убеди американските представители, че блокът и САЩ имат общи интереси, както икономически, така и геополитически. Как ще стане това обаче, след като Тръмп – по подобие на Путин – демонстрира пълно пренебрежение към европейските институции, не се знае.
