Маргарет Тачър е първата жена, избрана за лидер на Консервативната партия на Великобритания. Това става на 11 февруари 1975 година.
Маргарет Хилда Тачър или Баронеса Тачър от Кестевен (13 октомври 1925 – 8 април 2013 г.) е и първата жена, изпълнявала функциите на министър-председател (премиер-министър) в Обединеното кралство – позиция, която тя заема от 4 май 1979 до 28 ноември 1990 година. Тя е лидер на Консервативната партия от 1975 г. до края на премиерството си.
Още преди да дойде на власт, тя е наричана Желязната лейди в съветската пропаганда –
прозвище, останало до днес. Тачър приема прозвището със задоволство и скоро то се свързва с нейния образ – на непоколебим и постоянен характер.
Маргарет Тачър е член на Ордена на жартиера и Ордена за заслуги.
По време на изборите през 1950 тя привлича медийно внимание като най-младата жена кандидат сред консерваторите в Дартфорд, който се счита за сигурно място за лейбъристите и макар че губи, с кампанията си намалява броя на подадените гласове за лейбъристите. Тачър не се отказва и продължава да търси мястото си сред кандидатите на консерваторите. Тя лесно печели изборите във Финчли през 1959 г. и за първи път влиза в Камарата на общините. Нейната първа реч е в подкрепа на законопроект, който постановява заседанията на местните съвети да са публични.
Тачър преминава през няколко министерски поста в различни британски правителства.
След загубата на консерваторите в изборите през февруари 1974 г. решават да поставят въпроса за лидерското място в партията на Едуард Хийт. Маргарет Тачър решава също да се включи в избора. Неочаквано тя повежда на първия балотаж и спечелва мястото на втория със 130 гласа срещу 119 за Хийт и така става лидер на Консервативната партия, през февруари 1975 година.
Лейбъристкото правителство изпитва трудности със синдикатите през зимата на 1978-1979 г., наречена „Зимата на негодуванието“. В тази обстановка консерваторите печелят изборите
през 1979-а и Тачър става първата жена-премиер в Европа.
Тя съставя правителство на 4 май същата година с намерението да преодолее спада в икономиката на Великобритания и да намали държавните разходи. Тачър иска държавата да се оттласне от имперското мислене и да се съобразява по-малко с международните събития. Тя работи в тясно сътрудничество с Роналд Рейгън (избран през 1980 г. за президент на САЩ) и с Браян Мулрони (станал премиер през 1984 на Канада).
