Тръмп развива бясна дейност откакто влезе за втори път в Белия дом, като през тази седмица се зае сериозно и с мира в Украйна. За него, по сметки на икономическия екип на агенция „Блумбърг“, Европа ще трябва да плати около 3.1 трлн. щ. долара през следващото десетилетие, за да подкрепи Киев и да засили собствените си въоръжени сили. Старият континент обаче едва ли е готов да поеме този товар, дори ако използва конфискуваните 300 млрд. долара от „Банк России“ и приходите от управлението им.
Президентът на Съединените щати вече започна да обяснява на лидерите на Европейския съюз какво трябва да направят, за да гарантират мира в Украйна. Той дори проведе разговор с руския президент Владимир Путин на 12 февруари, за да задвижи мирното колело, сюрпризирайки неприятно европейските си приятели, които изобщо не са били уведомени за него и който те смятат за отстъпление от строгите санкции срещу Москва и предимество в аванс за руснаците.
Въпреки твърденията на щатската администрация, че иска трайно уреждане на военния конфликт, европейците се опасяват, че Тръмп може да сключи сделка с Путин преди те да получат шанс да повлияят по правилния начин на процеса. И за мнозина разговорът на 12 февруари подкрепя техните тревоги.
Тръмп каза, че се е съгласил да посети Русия и да бъде домакин на Путин в Съединените щати и едва след това е разговарял с украинския президент Володимир Зеленски. Путин и Тръмп вероятно ще се срещнат скоро в Саудитска Арабия, каза по-късно на репортериамериканския лидер в Овалния кабинет. Междувременно, Китай също е предложил да посредничи и да организира среща между двамата президенти на своя земя.
И докато Тръмп и Путин са обсъждали световните дела, американският министър на отбраната Пийт Хегсет е излагал американската позиция на срещата с партньорите от НАТО в Брюксел като им е обяснил, че не е реалистично да мислят, че Украйна ще влезе в алианса или ще си върне всичките загубени територии от 2014-а насам. Хегсет е добавил, че е убеден в успешното бъдеще на НАТО, ако и докато европейските страни членки изпълняват своята част от задълженията, което още не се е случило. Той е приканил европейските партньори да излязат на сцената и да поемат в свои ръце сигурността на Стария континент защото Съединените щати няма да изпращат свои войници за каквито и да било мироопазващи цели.
Досега ЕС има единствено добра воля и множество блестящи идеи. Докато Русия разполага със значително предимство в жива сила, а военната й икономика може да произвежда снаряди и други военни съоръжения в количества, надхвърлящи нуждите на украинския фронт, твърди високопоставен официален представител на блока. Европейците обаче са разтревожени, че нито един член на екипа на Тръмп няма практически опит да преговаря с руснаците, докато повечето сътрудници на Путин са стари вълци с десетилетия на общуване със Съединените щати и Украйна.
Какво показват сметките на „Блумбърг“?
Те обхващат разходите за покрепа на Украйна в процеса на успешни преговори, възстановяването на разрушената от войната държава и отбранителния й потенциал и мобилизирането на надеждна военна отбрана за Европа, която да противостои на евентуална по-нататъшна руска агресия.
Възстановяването на украинската военна мощ ще струва около 175 млрд. щ. долара в рамките на 10 години, в зависимост от състоянието на военните й сили след прекратяването на войната и от големината на територията, която ще трябва да защитават. Издръжката на мироопазващи сили, наброяващи 40 хил. души, ще бъде 30 млрд. долара за същия период, въпреки че Зеленски твърди, че ще са необходими повече войници.
Възстановяването на разрушената инфраструктура на Украйна ще изисква поне 230 млрд. щ. долара, но финансовата дупка вече е 130 млрд. долара, което ще увреди икономическата стабилност на страната. Все пак, Киев има възможност да привлече инвестиции като задоволи проявения вече настойчив интерес на Белия дом към подземните си богатства като уран, литий и графит.
Огромната част от парите ще отиде за създаването на силна армия на страните членки на ЕС и увеличението на бюджета за отбрана до около 3.5% от БВП, каквито са последните дискусии в щабквартирата на НАТО в Брюксел. Допълнителното финансиране ще се използва за натрупване на запаси от артилерийски снаряди, въздушни отбранителни средства и ракетни системи, които да подсилят източните граници на ЕС, да подготвят военните на блока за бързо разгръщане и да помогнат за осъществяването на основен ремонт на европейския отбранителен сектор. Ако тези мероприятия се финансират със заеми, ще са необхидими допълнително 2.7 трлн. долара за петте най-големи европейски членове на НАТО през идните десет години, според икономистите на „Блумбърг“.
Тези грижи Вашингтон делегира на европейците, защото те граничат с Русия, докато американците са разделени от руснаците с океан. Което означава, че европейските правителства ще трябва да перосмислят радикално как да структурират бюджетите си, да работят за обновяване на отбранителния си сектор и, почти задължително – да започнат да емитират съвместен дълг. Това изисква политическа воля, далновидност и жертви, особено от страните в Западна Европа, които смятат, че войната е далече от границите им. Освен това Берлин, Рим и Париж все още се противят да конфискуват част от замразените 300 млрд. долара на „Банк России“ и да използват тези пари за опдпомагането на Украйна.
Другият вариант да се орежат парите за здравеопазване, образование и социални нужди, което рискува масови протести.
