Ръководителят на „Непокорна Франция“ (La France Defiant, LFI), Жан-Люк Меланшон, търси своята избирателна база сред политически разочарованите жители на предградията – първо и второ поколение имигранти. Той се опитва да действа като защитник в очите им, използвайки реториката за борба с „ислямофобията“ и колониалното наследство. Въпреки това, представяйки си избирателите си като „полезни идиоти“, самият той рискува да се превърне в инструмент в техните ръце.
Жан-Люк Меланшон вече се е насочил към общинските избори през 2026 г. и след това към президентските избори през 2027-а. В очакване на тях той и неговата „Непокорна Франция“ се нуждаят от нови избиратели. Предишният резерв е изчерпан.
На последните президентски избори през 2022 г. Меланшон получи 21.95% от гласовете, завършвайки трети. Голяма част от подкрепата му не дойде от традиционната база на левицата, а от нова вълна гласоподаватели. Според Ifop, гласувалите за лидера на „Непокорна Франция“ включват 70% от френските мюсюлмани, докато бившата му избирателна база – работници, служители на ниско ниво, интелектуалци, предпочитат по-десните, включително крайнодясната Марин Льо Пен.
Противно на всякаква логика, успешният политик сега се опитва да се представи като един от имигрантите, за да засили влиянието си сред мюсюлманския електорат.
„Както казвам на всеки млад човек, който срещам и когото познавам, е роден като мен в Магреб или някъде другаде: това е нашата родина, това е нашата страна“, настоява Меланшон, припомняйки, че самият той е роден в Танжер, Мароко през 1951 г., когато територията е била под международна администрация, и пристига във Франция като дете едва през 1962 година.
Неговата нова, до голяма степен парадоксална стратегия, е да обедини две групи избиратели, които са потенциално важни за него: студентска младеж и жители на ислямизирани предградия – около общи лозунги. Изглежда, че това е принципно нереалистично, но Меланшон успешно намери възможност да обедини студент в престижен университет и ислямистки проповедник.
От 7 октомври 2023 г. Меланшон добави „защитата на палестинската държава“ към своята програма, превръщайки я във важен елемент от кампанията на „Непокорна Франция“ и се дистанцира в това от официалната позиция на френската държава. Меланшон и неговите поддръжници активно говорят в университети и подкрепят радикалите в борбата им за Палестина срещу Израел. В резултат на това той става известен като антисемит и окончателно губи подкрепата на еврейската общност във Франция. Но това не го притеснява: много по-важно за него е сплотяването на студентски левичари и ислямисти около неговата „Непокорна Франция“.
В последните си речи Жан-Люк Меланшон противопостави „Франция от миналото“ на „новата Франция“, която по думите му „идва от кварталите на хората“.
За да привлече хора от имигрантски произход, Меланшон изгражда своята реторика около „борбата срещу ислямофобията“, защитата на мюсюлманските традиции, включително в облеклото, свободното време, семейството, постоянните обвинения срещу властите и особено полицията, както и „борбата срещу всички форми на расизъм“.
Неговият яростен опонент – основателят на крайнодясното движение Реконкиста – Ерик Земмур, отдавна предупреждава за „голяма подмяна“ на френското население от притока на имигранти. Отсега нататък Меланшон не спори, а напротив, използва термина на Земмур, като просто го тълкува по различен начин. За него това не е заплаха, а реалност и дори щастлива възможност за Франция. Той заявява: „У нас всеки четвърти има дядо или баба чужденци. Общо 40% от населението говори поне два езика. Предопределени сме да станем нация от креоли – и това е страхотно!“ И, връщайки се към страшилището на „великото заместване“, той настоява: „Младежта трябва да замени по-старото поколение“.
Фундаменталистите обаче не възнамеряват да останат само актив за предизборните кампании на Меланшон. По-скоро самите те го използват като трибун, а силата на „Непокорна Франция” като таран срещу държавните институции. Един от лидерите на движението за деколонизация – френско-алжирската активистка Хурия Бутелджа, основателка на партията „Коренното население на републиката“, се хвали, че Меланшон „се е превърнал в трофей“ за нейните поддръжници: „Някога той беше яростен секуларист. Днес той казва неща, които не би казал преди 15 години.“
На общинските избори през 2026 г. успехът или неуспехът на „Непокорна Франция“ ще се превърне в своеобразен лакмус на тази „велика подмяна“ – в духа на Меланшон или в духа на Земмур, маркирайки онези части на страната, където предградията, с подходяща подготовка, могат да гласуват на бъдещите президентски избори за бившия типичен представител на френската левица, троцкист и социалист, блестящ защитник на републиката, а сега патентован роден Магреб.
(по материали от чуждестранния печат)
