Икономически анализатори на еврозоната прогнозират все по-гласовито, че Европейската централна банка ще поднови цикъла на лихвени редукции след кратка пауза и ще свали лихвите на блока на еврото под 2% през 2026 година.
Очакванията са, че паричните стратези във Франкфурт ще понижават основните лихвени проценти с по 25 базови пункта на всяко от следващите три официални съвещания на банковия Управителен съвет, което би свело основната лихва до 2% годишно, показва проведената в периода 7-13 февруари анкета на агенция „Блумбърг“ сред водещи икономисти. Крехко мнозинство обаче вече предвижда и поне още едно лихвено орязване през март 2026-а.
Въпреки че се задълбочава убеждението сред паричните експерти за достигането на целевите 2% годишна инфлация, предстоящите митнически ставки на американския президент Доналд Тръмп заоблачават перспективата. Компаниите и домакинствата пък от своя страна, все още нямат ясна политическа насока от двете най-големи стопанства на еврозоната – Германия и Франция – чиито неубедителни икономически резултати дърпат назад целия блок.
ЕЦБ „може да понижава лихвите стабилно, без да рискува да напомпа инфлация“, посочва Джеймс Роситър – шеф на звеното за глобална макростратегия на „Торонто доминиън сикюритис“. Той допълва, че „въздействието на търговските войни на Тръмп ще е по-значително в Европейския съюз отколкото, примерно във Великобритания, което означава, че ЕЦБ ще трябва да свали лихвените си проценти под неутралното равнище“.
Официални представители на ЕЦБ дебатират колко още лихвени редукции ще трябва да предприемат след осъществените пет от юни 2024-а насам. Ключовият въпрос е дали могат да спрат низходящия лихвен цикъл на т. нар. неутрална стойност, която нито ограничава, нито стимулира икономическия растеж, въпреки че някои парични стратези вече предупреждават да не се използва тази концепция като водеща за вземането на решенията в реално време.
Икономистите, взели участие в проучването на „Блумбърг“, са понижили прогнозата си за региона и вече очакват 0.9% ръст на БВП през тази година вместо очаквания 1% в предишната месечна анкета. Промяната се дължи на по-ниските предвиждания за икономическия подем на Германия, Франция и Италия. Докато Испания се очаква да постигне по-висок от прогнозирания преди растеж.
