Русия вероятно ще успее да запази намалено военно присъствие в Сирия и да постигне ключовата цел на президента Владимир Путин след свалянето на режима на предишния президент Башар ал-Асад, който Кремъл подкрепяше, твърдят запознати с въпроса лица. Москва води преговори и е напът да сключи сделка с новите сирийски управници, която да й позволи да поддържа обслужващ персонал и военни съоръжения в страната, допълват добре информираните източници. Един от тях посочва, че Русия се надява да запази същите морска и въздушна бази, които е използвала в Сирия преди предвожданите от сегашния президент Ахмед Ал-Шараа бунтовници да изгонят Асад през миналата година.
Засега няма официално потвърждение на твърденията на пожелалите анонимност лица нито от говорителя на Путин – Дмитри Песков, нито от независими източници. Няма и гаранции, че сегашните преговори ще приключат със споразумение, но телефонният разговор между Ал-Шараа и Путин на 12 февруари показва набиране на инерция. Потенциална успешна сделка би била втората голяма победа на терена на външната политика за Кремъл след разговорите за мир в Украйна между делегации на Русия и Съединените щати.
Тя е и белег, че Москва подобрява отношенията си с новите сирийски управляващи, чийто заклет враг Асад оцеля в гражданската война в Сирия благодарение на безрезервната подкрепа на Москва и който в момента е намерил убежище в руската столица. Русия може да окаже подкрепа в борбата срещу Ислямска държава, която е активна в сирийския изток, посочват запознатите с темата лица. Продължаващото руско присъствие би могло също да помогне на сирийските лидери да балансират нарастващото влияние на Турция.
Множество официални европейски представители жадуват руските военни сили да напуснат Сирия. Други обаче, особено от Южна Европа, се безпокоят, че Русия може да се пренасочи към Либия, ако загуби морската и въздушната си база в Сирия. Двата военни обекта позволяват на Кремъл да оказва влияние в Африка, както и в Близкия изток, и загубата им би било сериозно отстъпление за руснаците.
След отстраняването на Асад няколко глобални сили се боричкат за влияние в Сирия. Иран и Русия – основните поддръжници на бившия сирийски лидер, губят позиции, но Турция, Катар и Саудитска Арабия са изградили силни връзки с Ал-Шараа. Турция предпочита приятелски сили на север и обмисля да изгради военни бази в региона. Доха и Рияд пък вероятно ще финансират част от възстановяването на опустошената от войната страна. Израел, от своя страна, има сериозни опасения от новото сирийско правителство заради ислямистките му корени и има силно желание да запази войските си отвъд демилитизирана буферна зона между двете държави, обосновавайки го като отбранителна мярка.
Усилията на Москва да постигне сделка с Ал-Шараа за базата си в Тартус – единственото пристанище на Средиземно море, и близката база Хмеймим, се натъкна на пречки през януари. В отговор, Путин заяви желание да сътрудничи за възстановяването на Сирия.
През миналата седмица, по време на телефонния си разговор, Путин е казал на сирийския си колега, че е готов да изпрати помощ и да допринесе за важен търговски обмен, за да подсили разбитата сирийска икономика. Няколко дни по-късно Сирийската централна банка получи от Русия пратка с банкноти в сирийски паунд, които да попълнят недостига недостига на кеш. Сирия изпитва сериозен недостиг на средства, а новото правителство е наследило дългове за милиарди долари към Русия и Иран, информира министърът на външните работи на страната Асаад ал-Шайбани.
