Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) и министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов ще изготвят план за работа на Националния икономически съвет към Министерски съвет и ще предложат мерки за облекчаване на административната тежест за бизнеса. В Националния икономически съвет освен министъра на икономиката и индустрията и национално представителните работодателски организации влизат и представители на още десет министерства.
По време на срещата представителите на АОБР представиха ключови за тях приоритети и мерки, чрез които да се постигне предвидима икономическа среда, която от своя страна да допринесе за увеличаване на инвестициите в страната и подобряване на конкурентоспособността на българските предприятия.
Фокус беше поставен върху възстановяването на макроикономическата, фискалната и данъчната стабилност, включително запазване на данъчно-осигурителния модел, който е сред основните предимствата на българската икономика. Представителите на работодателските организации призоваха за въвеждане на разходопокривен принцип при определяне на таксите и намаляване на 900-те регулаторни режима, които създават бюрократична „лавина“ пред икономически активните предприятия у нас.
Според АОБР е крайно време страната ни да започне да прилага
принципа „замърсителят плаща“ и при определянето на такса „Битови отпадъци“.
Въвеждането на този механизъм е определено през 2015 г. и оттогава се отлага постоянно. В България, разходите за управление на отпадъците продължават да се базират на данъчните стойности на имотите, без да се вземат предвид истински релевантни параметри като количеството на битовите отпадъци. В момента страната ни е единствената в ЕС, която не е въвела този принцип и следва наказателна процедура.
Представителите на организациите на работодателите обсъдиха с министър Петър Дилов и възможността България да въведе различни механизми, чрез които
българските предприятия да имат достъпна цена на електроенергията.
Сред тях бяха автоматизирането на компенсаторния механизъм за небитови потребители при кризисни ситуации с цената на електроенергията, както и различни инструменти за подкрепа на енергоинтензивните дружества.
„Основните ни задачи продължават да бъдат намаляване на административната тежест, дигитализация на предприятията, справяне с регионалните дисбаланси. В средносрочен план приоритет ще бъде поставен върху създаването и развитието на индустриални паркове, стимулиране на зелени технологии и устойчиви производства“, заяви министър Дилов.
На срещата бяха обсъдени още новата индустриална стратегия на ЕС, включително българските приоритети, необходимостта от рекалиблиране на Зелената сделка, облекчаване на имиграцията на работници от трети страни и ускоряване на издаване на Единни разрешителни за внос на служители.
Бизнесът иска и въвеждане на повече административни електронни услуги,
които да минимизират прекия контакт на фирмите със служители на публичната администрация с цел намаляване на бюрократичните и корупционни практики, както и механизми на осигуряване на достъпна електроенергия. Очаква се и задължително въвеждане на оценка за въздействието върху конкурентоспособността при приемането на всеки нов нормативен акт.
