Със 124 гласа „За“ (64 на ГЕРБ-СДС, 15 на ПП-ДБ, 14 на „БСП – Обединена левица“, 15 на ДПС – ДПС, 16 на ИТН), 60 „Против“ (26 на „Възраждане“, 24 на „ДПС – Ново начало“ и 10 на МЕЧ) и нито един „Въздържал се“ парламентът прие процедурните правила за условията и реда за предлагане на кандидати за председател, заместник-председател, секретар и членове на така наречената Комисия по досиетата.
Официалното й название е Комисия за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателни служби на Българската народна армия.
От днес (19 февруари) парламентарните групи имат 14-дневен срок, в който да внесат в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред своите предложения за попълване на състава на Комисията по досиетата. Те трябва да го направят в писмена форма през председателя на Народното събрание.
По време на дебатите по решението, Цончо Ганев от „Възраждане“ изрази възмущението си от съществуването на Комисията по досиетата, която по думите му е фетиш за розовите демократи, докато в същото време нанася вреди, осветявайки български разузнавачи. Той постави реторичния въпрос защо трябва да се отделят по 5.3 млн. лева годишно за бюджета й, вместо тези пари да се дадат на пенсионерите.
Любен Дилов-син от ГЕРБ-СДС се пошегува, че вероятно Ганев предлага да се дадат 5.3 млн. лева на пенсионерите и те да работят по разкриването на бившите сътрудници на Държавна сигурност. Малко след това призна, че шегата му не се е получила, но бе категоричен, че дейността на Комисията е била използвана политически. Припомни как един бивш вътрешен министър обявил, че ще разкрие доносниците, но след като тръгнал със 180 имена към парламента, по пътя „изтървал“ някои и в залата обявил 13 души.
Дилов-син подчерта, че философията на създаването на Комисията била да освети един непрозрачен период от 1945 г. до 1989 година и работещите в нея свършили огромна работа. Те събрали над 3 млн. единици документи, които сертифицирали, подредили, след което приели методология и регламент, по който те да бъдат използвани. Дилов-син добави, че членовете на Комисията нито веднъж не си позволили да направят каквито и да било интерпретации. Те се правели от политиците.
Депутатът от ГЕРБ-СДС постави въпроса какво предстои оттук нататък да се случи с Комисията. По думите му е очевидно, че тя е изпълнила своята събираческа работа, заради което парламентът трябва да вземе добре информирано решение как да продължи съществуването на архива на Комисията.
Според Дилов има няколко идеи – едната е да се създаде Институт за националната памет, каквато организация вече има и тук депутатът уточни, че това е академичната организация, създадена от покойния вече проф. Ивайло Знеполски. Другата идея е свързана с факта, че все пак в Комисията по досиетата има чувствителна информация, която не може да бъде оставена без специален режим на ползване. Затова и се чуват гласове да се създаде специален отдел към Българския държавен архив, който да се грижи за вече натрупания огромен материал – т.е. да предоставя ограничен достът до него – само на изследователи и на засегнати лица или техни роднини.
Според Дилов, след като бъде избран новият състав на Комисията по досиетата, парламентът трябва да му вмени нова задача – в обозрим срок от една година той да предложи ясна концепция за развитие на архива на институцията, след което от парламента ще вземат решение дали да изпълнят това, което им се предлага.
Цончо Ганев от „Възраждане“ обяви, че неговата парламентарна група от няколко години предлага тъкмо това – закриване на паразитната структура на Комисията по досиетата и преместване на всичките й документи в Държавна агенция „Архиви“.
Взимайки повод от думите му, Дилов-син обърна внимание на депутатите, че Държавна агенция „Архиви“ е изключително недофинансирана, като там работещите са „тихи герои, но в невоенно време“. Той посъветва депутатите да го посетят. След това Дилов-сино обясни, че архивът на ДС е много интересен и далеч надхвърля досиетата на доносниците. Причината – той е свързан с цялата външна политика на България в периода от 1945 г. – до 1989 г., като в него са описани множество героични истории, като например преодоляването на блокадата на Алжир от прочутия капитан Вълканов, починал наскоро на 101-годишна възраст.
Дилов-син добави и че в някаква степен архивът на ДС компенсира военноморския архив на България, конфискуван от Съветската окупационна сила след Втората световна война. Депутатът коментира, че след като България е потопила шест подводници на руснаците, те са имали своите основания да ни приберат архива в Москва, до който, по думите му, досега само двама българи са имали достъп.
