Нетната загуба на Европейската централна банка (ЕЦБ) се е раздула до рекордните 7.944 млрд. евро през миналата година заради по-високите лихвени плащания към националните централни банки. Този негативен резултат е отражение на въздействието на по-високите лихви, които банковите парични стратези увеличиха до рекордно високи равнища в отговор на най-мощния ръст на инфлацията в историята на институцията.
В годишния си отчет, публикуван на 20 февруари, ЕЦБ посочва, че загубата няма да повлияе на стабилността или на паричната й политика. Както и че има вероятност да продължи да натрупва загуби и през идните години, но те ще са далеч по-ниски отколкото през 2023-а и 2024-а, след което отново ще започне да реализира печалби.
През юни 2024-а европейските централни банкери направиха първата лихвена редукция на базовите си лихвени проценти и след последвалите още четири, от началото на февруари лихвата по депозитите вече е 2.75%, като пазарни анализатори очакват по-нататъшно разхлабване на паричната политика.
През 2023-а ЕЦБ отчете първата си годишна загуба за последните почти две десетилетия в размер на 7.886 млрд. евро, които компенсира до голяма степен като използва рискови провизии (6.62 млрд. евро), а останалите 1.266 млрд. евро прехвърли към 2024-а. Миналогодишният негативен резултат обаче не може да се компенсира, защото рисковите провизии в банковия баланс са занулени. Това ще ограничи следващите плащания към националните централни банки, защото бъдещите печалби първоначално ще се използват за балансиране на загубите.
Между 2005-а и 2021-а ЕЦБ е реализирала печалби в размер на 25.3 млрд. евро, като 17.2 млрд. евро от тях е превела на националните банки от еврозоната. Те, от своя страна, плащат части от тези доходи или целия размер на спечеленото на националните правителства, подпомагайки годишните бюджети.
Например, германската Бундесбанк е изпратила между 1980-а и 2019-а милиарди евро на германското Министерство на финансите. Тези преводи са пресекнали след последния трансфер от 5.9 млрд. евро през 2019-а, защото рсковите провизии и загубите „изяждат“ всичко спечелено от Бундесбанк.
Публикваният на 20 февруари отчет на ЕЦБ показва също, че препускащите нагоре цени на златото се увеличили стойността на банковите златни резерви с 10 млрд. евро – до 41 млрд. евро, а валутните резерви са нараснали с 9% – до 60 млрд. евро. В резултат, нетният капитал на централната банка се е повишил с 12% – до 50 млрд. евро, въпреки загубените 7.9 млрд. евро.
Загубите на ЕЦБ през 2023-а и 2024-а произтичат основно от мащабните покупки на активи до 2022-а, целящи да стимулират неуверената икономика на еврозоната, флиртуваща с дефлацията. Въпреки че оттогава насам портфейла й от правителствени и корпоративни облигации е олекнал с 18% благодарение на падежите на книжата, в баланса й все още има от тези дългови инструменти на стойност 377 млрд. евро.
Те са купени в период на най-ниските в историята лихвени проценти, дългосрочни са и носят нисък лихвен доход. ЕЦБ не е директен купувач на облигациите – те бяха „напазарувани“ от националните централни банки по нареждане на европейските централни банкери. Резултатът – задължения за милиарди евро в баланса на ЕЦБ към централните банки на страните от еврозоната, по които Франкфурт трябва да плаща лихви. Размерът на тези преводи скочи когато европейските централни банкери започнаха да повишават лихвените проценти, за да преборят инфлацията.
