Въпросът съдържа заблуждение. Така министър Георг Георгиев започна първия си отговор по време на изслушването му в парламента. Депутати на „Възраждане“ искаха както външният министър Георг Георгиев, така и министърът на отбраната – ген. Атанас Запрянов – да дадат повече разяснения за „въпросника“, изготвен от САЩ по теми, свързани с готовността за участието на България в специалната военна операция на територията на Украйна.
Министър Георгиев поясни, че така поставеният въпрос означава дали някой иска от нас информация за готовността ни да изпратим войници на война. „Това категорично няма да стане“, подчерта външният министър. След това коментира и използваната терминология от страна на „Възраждане“, пояснявайки, че не става въпрос за военна операция, а за пълномащабна, кръвопролитна война.
Георгиев подчерта, че отправените въпроси от страна на САЩ към съюзниците й представляват първоначално сондиране на мнение по различни аспекти на трайното и дългосрочно уреждане на конфликта в Украйна в момент, в който новата американска администрация на президента Доналд Тръмп е обявила за своя цел постигането на траен мир. Георгиев добави, че и България напълно споделя тази цел.
„Към тези въпроси не бива да се подхожда като към нещо, което е предмет на договаряне“, продължи министър Георгиев и поясни, че въпросите са насочени към вижданията на европейските държави. От друга страна външният министър обърна внимание, че отправените питания са доказателство, че всякакви твърдения от типа, че никой не се интересува от мнението на България, са спекулации.
Въпросните питания се отнасят до следните аспекти: гаранциите за сигурността на Украйна с цел постигане на траен мир; участието на европейски и други държави в установяването на бъдещи мирни договорености; възможностите за предоставяне на допълнителна военна помощ за прилагане на санкциите и предотвратяване на тяхното заобикаляне; както и принципната готовност на съюзниците за разполагане на сили в Украйна, като част от бъдещи мирни договорености при условията на траен мир; не на последно място и изискванията на съюзниците към САЩ във връзка с участието им в мироопазващата мисия.
Георг Георгиев поясни, че България и европейските съюзници трябва да са твърди в позицията си, че постигането на мир трябва да се основава на принципа, че нищо за Украйна, не може да се решава без Украйна.
„Украйна трябва да вземе решение за условията за мир, като се има предвид, че справедливият и траен такъв може да стане само със зачитане на суверенитета, независимостта и териториалната цялост на страната“, подчерта Георгиев. Той бе категоричен, че ЕС трябва неизменно да присъства на масата на преговорите, когато се обсъжда бъдещето на Украйна, тъй като това ще има директно отражение на нейната сигурност.
Георг Георгиев завърши с думите, че българската подкрепа за Украйна остава непроменена в параметрите, които седем отделни решения на парламента са поставили като рамка за всестранната й подкрепа. Ето защо, докато Народното събрание не вземе друго решение, това ще е и политиката, която правителството на Росен Желязков ще следва, поясни външният министър.
Цончо Ганев от „Възраждане“ не остана доволен от отговора на външния министър. Той поиска от първия ни дипломат ясно и точно да каже – това ни питат партньорите от САЩ, а това ние отговаряме и поемаме като ангажимент.
От своя страна министърът на отбраната генерал Атанас Запрянов посочи, че в България не се извършва военно планиране, нито в Щаба на отбраната, нито в Министерството на отбраната на участие в България в операция по мироопазване в Украйна. Той добави и че никой, по никакъв начин не е искал от България участие в сегашната война на Русия срещу Украйна.
Военният министър уточни,че въпросите не са изпратени към България, а към страните съюзници в НАТО. Запрянов добави, че събитията от последните седмици, включително и проведената преди дни Мюнхенска конференция по сигурността са демонстрирали новия подход на американската администрация начело с Доналд Тръмп по отношение на войната в Украйна, който има за цел прекратяване на военните действия и постигане на мирни договорености.
Във връзка с този нов подход Запрянов призова за сдържаност в оценките относно последните инициативи на американската администрация. Той уточни, че се вижда емоционалност в реакцията на редица наблюдатели за сметка на задълбочен и реалистичен анализ на стратегическата ситуация и дългосрочните тенденции.
Министър Запрянов обясни, че в момента тече консултиране със съюзниците относно техните виждания за постигането на трайно и ефективно уреждане на конфликта в Украйна. С тази задача е натоварен специалният пратеник на президента Тръмп за Украйна и Русия – ген. Кийт Келог, който и в момента се намира в Украйна. Той е информирал съюзниците, че задачата му е да проведе разговори с Украйна и с европейските държави. Неговата мисия е отделна линия на действие на американската администрация, различна от другия процес, протичащ паралелно, а именно – водените от държавния секретар на САЩ Марк Рубио разговори с Русия.
На някакъв бъдещ етап тези процеси ще се обединят на общата маса за водене на преговори, поясни Запрянов. Той също обясни, че така нареченият въпросник всъщност представлява насочващи въпроси към всички съюзници от Алианса, имащи за цел предварителна дискусия на ниво Северноатлантически съвет. Военният министър поясни, че те най-общо се отнасят до възможни бъдещи гаранции за сигурност, като разполагане на военни сили като част от мирните договорености.
На въпрос на Радостин Василев от МЕЧ дали двамата министри са за изпращане на мироопазващ контингент в Украйна, ген. Запрянов отговори, че не може да коментира хипотези, тъй като нищо конкретно не е поставено на масата на преговорите. Освен това уточни, че подобен въпрос е от компетенциите на Народното събрание.
