Президентът на Съединените щати няма умора и хвърля бомби във всички посоки. Едната от тях – „Споразумението Мар-а-Лаго“ е, че би могъл да принуди някои чуждестранни кредитори да заменят своите краткосрочни американски държавни ценни книжа в свръх-дългосрочни облигации, за да облекчат дълговото бреме на най-мощното световно стопанство. Идеята е толкова радикална, че заслужава задълбочени размишления.
Именно нея Джим Бианко – пазарен ветеран с 30-годишен опит и основател на фирмата за количествени и качествени макроинвестиционни анализи Bianco Research – призова да обсъдят клиентите му на 20 февруари след като слуховете за „Споразумението Мар-а-Лаго“ започнаха да обикалят в публичното пространство. Бианко не очаква това да се сбучи в близко бъдеще или изобщо. Но, в известна степен, това изобщо няма значение, защото в несигурни като днешните времена Тръмп може много успешно да промени целия световен финансов ред през идните четири години и Уолстрийт трябва да е подготвен.
Идеята за драстично преструктуриране на американското дългово бреме е част от дневния ред на новия стопанин на Белия дом да ремонтира глобалната търговия чрез мита, да отслаби щатския долар и да редуцира кредитните разходи. Всичко това цели да постави американската индустрия на по-равна основа с останалия свят, обяснява Бианко.
Другите елементи на плана са създаването на държавен фонд и принуждаването на партньорите на Вашингтон да поемат по-голям дял от разходите за сигурност.
„Other elements of the plan include the creation of a sovereign wealth fund — which Trump has already set in motion — and forcing America’s allies to shoulder a larger share of security spending. „Трябва да започнете да мислите мащабно и смело за случващото се“, каза на слушателите Бианко по време на едночасовия уебинар. Защото „Споразумението Мар-а-Лаго не е какво да е , а концепция. То е план, който преработва основно част от финансовата система“.
Терминът „Мар-а-Лаго“ е алюзия към Споразумението Плаза т 1985-а и преди него – Споразумението Бретън Удс през 1944-а – и двете – основни крайъгълни камъни в създаването на модерната глобална икономическа система. Всяко от тях е наречено на името на курортите, в които са били договорени.
Голяма част от идеите в основаната на дневния ред на администрацията на Тръмп идват от статия, публикувана през ноември 2024-а от Стивън Миран, номиниран да оглави Съвета на икономическите консултанти на Белия дом. В документа докторът по икономика от Харвард излага пътна карта за реформиране на глобалната търговска система и за отстраняване на икономическите дисбаланси, дължащи се основно на „непрекъснатото надцняване на долара“.
Според Бианко тази позиция не е в противоречие с мнението на финансовия министър Скот Бесънт, който уверява, че Съединените щати продължават да поддържат политика на силен долар.
„Време е да приемем по-сериозно риска от по-слаб долар, създаван от администрацията на Тръмп“, коментира макростратегът Саймън Флинт. Просто защото Съединените щати могат да искат по-слаби търговско претеглени зелени пари – съотношение на американската валута към търговските партньори – като начин за свиване на търговския дефицит, финансовите мерки на долара (като доларовият спот индекс на агенция „Блумбърг“) могат да се засилват в един и същи момент. Въпросният търговско-претеглен индикатор е нараснал с 2.3% от изборната победа на Тръмп през ноември 2024-а.
Бианко, подобно на Миран, препращат към работата на бившия стратег на „Креди Сюис груп“ Золтан Пожар, който от няколко години призовава за преработка „Бретън Удс III“ като част от теорията му, че доларът ще играе доста по-малка доминираща роля в глобалните финанси през идните десетилетия.
Една от ключовите идеи на Пожар е, че другите държави трябва да плащат повече за сигурността и стабилността, които осигуряват Съединените щати. Начин за постигането й би могло да е замяната на част от краткосрочните им ДЦК със 100-годишни нетъргуеми облигации с нулев купон. Ако тези нации се нуждаят от бързоликвидни средства, Федералният резерв би могъл да им ги осигури чрез кредитни инструменти.
Бианко подчертава, че този тип дебитни суапови операции могат да не се случат на практика и ако Вашингтон реши все пак да приложи този план, това ще изисква значително международно сътрудничество и може да повлияе на глобалната финансова стабилност. Инвеститорите в облигации засега показват слаби признаци на притеснение и търговията на пазара на щатски държавен дълг е доста спокойна през последните дни.
Бианко обаче все пак вижда смисъл да обсъжда тези идеи с клиентите си, за да подчертае степента на потенциалните промени. Особено предвид някои радикални предложения на Тръмп. „Ако Тръмп е готов да взриви НАТО, защо пък да не иска да разруши и финансовата система?“, мотивира се Бианко.
