“Да живее България”, “Оставка” и “Не на еврото”! Това скандираха най-много противниците на еврото по време на протеста, организиран от „Възраждане“ пред сградата на Българската народна банка (БНБ). По-късно те не пропуснаха да излеят гнева си и върху сградата на Европейската комисия у нас, като тяхната неприязън (нескопосано покрита с прозрачния воал, познат като патриотизъм) придоби нелицеприятни размери (ще стане ясно впоследствие). Едно обединяваше протестиращите и това беше яростта им към въвеждането на еврото в България…
В началото всичко изглеждаше спокойно, протестиращите кротуваха, а ексцесиите все още не придобиваха опасни размери, което само на пръв поглед успокояваше полицаите, които пазеха входа на БНБ. Естествено какво е протест без мнението на хората? Трябваше да се чуе и техният “вик” или поне да изрецитират онова, което организаторите на протеста прилежно им казваха.
Двама от протестиращите, с които имах възможност да разговарям, споделиха, че идват от Видин, за да защитят финансовата независимост на България. На въпроса: “Какво следва, като отмине протестът?”, те ми отговориха, че очакват българският лев да остане като валута. Бяха готови на всичко
само и само да запазят лева, но и дума не отрониха защо не харесват еврото.
Не бяха политически обвързани с “Възраждане”, но и не казваха нещо по-различно от тях. Една манджа, претоплена два пъти, си остава същата, но… с неподозирано блудкав вкус.
Друга част от протестиращите заявиха, че не желаят еврото, защото това би покачило цените. Нямаше смисъл да се боря с тяхното мнение, а и не исках да го правя. Все пак по-голяма част от присъстващите изразяваха свободно своята гражданска позиция. Това, че организаторите имаха друга цел, която ще се изясни по-надолу, е друг въпрос.
Защо имах нагласата, че протестът ще ескалира? Обстановката бе съпътствана и с музика. Каква друга музика
освен „Шуми Марица“, „Тих бял Дунав„, „Боят настана“ и други от този характер.
Чакай малко, на война ли отиваме с тези маршове или протестираме като съвестни граждани? Честно да ви кажа, не знам, но положението си отиваше на военно.
Нищо не беше започнало обаче!
Български знамена, знамена на партия “Възраждане”, Самарското знаме, знамето на НРБ и… – тук дойде най-големия шок – знамето на ГДР (бившата половинка от Германия, окупирана от Съветската армия, която 45 години беше известна като Германска Демократична Република – бел. ред.)?
Явно някои си пазеха добрите спомени по близкото минало, явно за тях ЕС беше и все още си е СИВ (икономическата организация на социалистическия лагер, известен като Съвет за Икономическо Взаимодействие – бел. авт).
Имаше и други, които
бяха вързали българското знаме на лактите.
Ех, напомня ми на нещо, което учехме в учебниците по история, като един от най-тъмните моменти за Европа. За нацистка Германия става въпрос. По едно време протестиращи започнаха да викат “Долу фашизма”, без да си дават сметка, че ако крещяха истината, още на първата сричка половината от тях щяха да бъдат разстреляни, а другата половина – пратени в концлагер.
Най-накрая същинската част започна…
Общинският съветник от “Възраждане” Деян Николов бе първи. Призова
протестиращите да се борят за лева, дори това да значи война.
Ужас! Нагласата ми се оказа вярна. Всички, които имаха честта да се изкажат пред парадния вход на БНБ, иземаха функциите на съда и прокуратурата. Нямам как, след като българинът разбира от всичко, нали…?
„Демокрация, която не пита, се нарича диктатура! ДА на българския лев!“ Страхотен надпис на един плакат, липсваше ми само водката и ушанката. Ушанката си беше там, ама на главите и в главите на протестиращите. Толкова големи, че не виждаш от периферията.
На оръжие и напред! Ама това напред впоследствие се оказа назад. Депутати излизаха говореха, а това, което казваха, имаше един и същ смисъл, затова няма да ви отегчавам. Само ще спомена, че и от
Инициативния комитет за бойкот на чуждите търговски вериги са против еврото,
като според тях България ще влезе в еврозоната с политическо решение, което означава, че няма точни данни за инфлацията и бюджетния дефицит.
Трябваше да се чуе и мнението на лидера на “Възраждане” Костадин Костадинов. Той упрекна управляващата коалиция, защото не чува гласа на народа, като асоциира еврото с поробване. Костадинов заяви, че това е само началото. Сигурно, без да си дава ясната сметка, че няколко минути по-рано Деян Николов каза, че всичко зависи от днес. Последно…?
„Саботаж на работата на Народното събрание, докато България не запази българския лев“,
допълни Костадинов. Със заплаха към управляващата коалиция, лидерът на „Възраждане“ обеща, че те са следващите. Глас народен, глас Божи!
Всичко приключи, ама… пред БНБ. Насочвахме се към “Дома на Европа” (сградата на Европейския парламент и Европейската комисия в България) на ул. “Г. С. Раковски” № 124 в София.
Всичко стана изведнъж.
Бомбички, яйца, тоалетна хартия и боя полетяха към фасадата на институцията.
Деян Николов водеше настъплението, като призоваваше протестиращите да разбият кордона. На война, като на война се чуваха възгласи. Някои от протестиращите успяха да влязат в Европейската комисия и да запалят входа ѝ, но бързо бяха изведени и задържани от полицията.
Тук бе моментът да се пусне и “Боят настана”, въпреки че на мен не ми беше много патриотично, тъй като благодарение на лютивия спрей, който отнесох от незнаен храбрец, нищо не можех да видя. Не се оплаквам, тъй като част от протестиращите оказваха помощ на “заслепените”, част от които бе и “дейният” Деян Николов.
На всичко отгоре и майките на полицаите бяха замесени, ама в друг смисъл. Грозна картинка. Но и странна, защото “Възраждане” също имат техни емисари в Европейския парламент.
Цялата дандания свърши за няколко минути, но последствията бяха тежки. Счупени прозорци, кори от яйца, лютив спрей,
ранени полицаи, арестувани борци срещу влизането ни в еврозоната.
Линейките не закъсняха, като част от протестиращите бяха запазили човешкото у себе си и ги пуснаха да минат.
След това протестиращите направиха кръгом и се върнаха пред сградата на Министерския съвет, където пяха химна на България. Костадин Костадинов призова присъстващите да дойдат в сряда (28 февруари) пред парламента, а на въпроса ми „Защо се стигна до всичко това преди малко?“… отговор не последва. Нещо, което никак не ме изненада.
