След завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом Европейския съюз загуби лидерството в бъдещите преговори за край на войната в Украйна. Американският президент реши, че Киев и Брюксел са имали достатъчно време да действат, но не са го направили. И затова тръгна да преговаря директно с руския президент Владимир Путин.
Брюксел вече прие факта, че е втора цигулка в преговорите, а може би и в бъдещите глобални решения. Това пролича и по време на посещението на френския президент Еманюел Макрон във Вашингтон в началото на седмицата. Срещата му с Тръмп приключи без резултат, въпреки че предприе ласкателен тон и се опита да му обясни европейската позиция. Усилията на Макрон удариха на камък, но пък показаха на Европа, че трябва да се адаптира към новите обстоятелства.
Първоначално някои европейски държави и чиновници в Брюксел бяха много възмутени, че Тръмп настоява за възстановяване на стойността на помощта, предоставена от неговата страна на Украйна. Той
поиска редки земни елементи на стойност 500 млрд. долара.
Отиващият си германски канцлер Олаф Шолц възрази, че тези пари трябва да отидат за възстановяването на Украйна след войната, а не за американците. Украинският президент Володимир Зеленски пък настоя, че Вашингтон не е дал чак толкова много средства в подкрепа на Киев, че да има такива претенции.
Сега обаче по всичко изглежда, че
САЩ и Украйна вече са се споразумели по условията на проектодоговор
за стратегически полезни изкопаеми. Този ход бе лесно предсказуем, защото Киев се страхува, че може да изгуби подкрепата на Вашингтон.
Според анализатори най-големият апетит е към три критични минерала – титан, графит и манган, а да не забравяме и че Украйна разполага с едни от най-големите залежи на литий в Европа.
Брюксел се усети, че и тук е на една крачка след Съединените щати. Още повече, че Русия вече се готви да прави бизнес с Тръмп и се надява западните санкции скоро да паднат. Путин подчерта пред медиите в понеделник (24 февруари), че е готов да работи със САЩ за достъп до минерални запаси, включително и тези в окупираната от Русия украинска територия.
Реакцията от Брюксел дойде във вторник (25 февруари), когато европейският комисар по индустриалната стратегия Стефан Сежурне
спомена за споразумение между Украйна и ЕС за критичните суровини.
Той посочи, че то ще бъде от взаимна изгода за двете страни. Сежурне заяви това по време на визита в Киев и срещи с представители на украинското правителство, посветена на тригодишнината от началото на войната.
„21 от 30-те критични материали, от които Европа има нужда, могат да бъдат предоставени от Украйна в рамките на едно партньорство, от което и двете страни ще спечелят“, посочи той.
Да се чуди човек защо Брюксел реагира чак сега и трябваше ли Тръмп да се захване с това,
за да може и Европа да загрее, че има хляб в това предложение.
Първоначалната идея обаче принадлежи на самия Зеленски, а не на Тръмп. И датира от… ранната есен на 2024 година. Тя е част от неговия „План за победа“, изпратен и на двамата кандидати за президент на САЩ около месец преди изборите. Брюксел също бе запознат с тази идея. Трябва да подчертаем, че не става въпрос Украйна да раздава богатствата си, а да й се помогне да прави бизнес с тях. Освен това Киев поиска от Вашингтон и конкретни гаранции за сигурност в замяна на това, че САЩ получават достъп до редкоземните й минерали.
Най-добрият начин Европа да се противопостави на настъпателния подход на Тръмп е да започне да реагира по-бързо и да приеме факта, че светът се променя много по-динамично от очакванията ни.
