Президентът на Съединените щати Доналд Тръмп е подписал изпълнителна заповед, с която възлага на Министерството на търговията да анализира потенциални мита на промишлената мед – последната от поредицата мерки, насочени към значими сектори, които могат да прекроят глобалните продоволствени вериги. Тръмп каза, че поредната му заповед ще има „голямо въздействие“ докато я подписваше в Овалния кабинет в компанията на министъра на търговията Хауърд Лутник на 26 февруари.
Високопоставени представители на администрацията на новия стопанин на Белия дом коментират, че този акт е необходим за гарантирането на националната сигурност, защото дъмпингът и свръхпредлагането на световните пазари са повлияли на вътрешното производство на мед в САЩ, правейки оръжейните системи и други важни продукти зависими от вноса.
Промишлената мед има огромно значение за модерните икономики заради широкото й приложение в кабелите, захранващи с електроенергия домовете и промишлените предприятия. Много анализатори прогнозират по-високи цени на метала до края на десетилетието, защото предлагането няма да успее да удовлетвори търсенето. Както и при другите метални суровини, хватката на Китай е особено силна и при медта, най-вече в областта на преработката – през 2024-а азиатският колос е имал около 44% дял от световните доставки на рафинирана мед, по данни на агенцията към Министерството на вътрешните работи United States Geological Survey (USGS).
Изследването ще се осъществи в съответствие с Раздел 232 на Закона за разширение на търговията, който дава на президента големи пълномощия да налага търговски рестрикции в интерес на вътрешната сигурност. Тръмп използва именно тези правомощия, за да обложи с 25-процентни митнически ставки два други индустриални метала- стоманата и алуминия, които влизат в сила на 12 март.
В официално изявление Лутник посочва, че анализът ще обхване и артикули, включващи мед в състава си, и че целта на администрацията е да подмлади местната медна промишленост.
Съветникът на Тръмп по търговските въпроси Питър Наваро пък откроява Китай, който „отдавна използва свръхпроизводството и дъмпинга като икономически оръжия, с които да доминира пазара, да ощетява системно съперниците и да изважда конкурентните сектори от бизнеса“.
Потреблението на Съединените щати на рафинирана мед през 2024-а е било 1.6 млн. тона, според United States Geological Survey. Въпреки че страната има доста мини, които са произвели близо 850 хил. тона мед през миналата година, тя все още разчита на внос от ключови партньори за попълване на нуждите си. Чили е бил най-големият вносител с 38% дял от общия импорт, следван от Канада и Мексико, съответно с 28% и 8 процента. Нетният меден внос през 2024-а е покрил 36% от потреблението, показва анализ на „Моргън Стенли“.
Коментарите на Тръмп за намеренията му да въведе мита и на вноса на промишлена мед изненада пазара на метала, защото ключовата суровина не попадна в обхвата на търговската война на президента по време на първия му мандат. Базовите фючърсни котировки на медните контракти на борсата в Ню Йорк (COMEX) са се повишили с около 17% от началото на годината заради спекулациите, че всякакви търговски бариери ще повишат цените за американските потребители. Съобщението на Вашингтон предизвика най-голямото в историята несъответствие между медните фючърси на COMEX и другите глобални базови ценови индекси, като контрактите на борсата в Ню Йорк за момент се търгуваха с премия от грубо 1000 щ. долара на тон спрямо еквивалентните договори на Лондонската метална борса (LME).
Анализатори от бранша очакват търговията да продължи да се отдалечава от Китай, а цените на метала в глобален план да продължат да се качват.
Медните фючърсни контракти с доставка през май се търгуваха за 468.60 щ. долара за паунд на борсата COMEX в 14.18 ч. българско време на 26 февруари – 3.5% ръст за деня. Тримесечните медни фючърси на Лондонското метално тържище LME се предлагаха за 9401.50 щ. долара за метричен тон – 0.98% дневен спад.
