Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) загуби на първа инстанция делото срещу последното постановление на Министерския съвет за повишението на минималната работна заплата. Работодателската организация поиска първо увеличението да бъде спряно с оглед решението по същество. Приведен беше и доводът за предвидената в Кодекса на труда забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение, както и обективна невъзможност Директива / ЕС / 2022/2041 на Европейския парламент и на Съвета относно адекватните минимални работни заплати да бъде въведена в българското законодателство до средата на ноември.
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) отказа да спре изпълнението на оспорения подзаконов нормативен акт, с който служебният кабинет вдигна прага на трудовото възнаграждение от 933 лв. на 1077 лв. с минималната ставка 6,49 лв. на час при нормална продължителност на работното време от 8 часа при 5-дневна работна седмица. Според съда „вредите, които ще настъпят за членовете на асоциацията от прилагането на подзаконовия нормативен акт, не могат да бъдат противопоставени на значимия обществен интерес от неговото действие“.
Сега ВАС отхвърля жалбата и по същество, отказвайки да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по поставените от АИКБ въпроси:
- Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която автоматично и ежегодно се определя минималната работна заплата, съответства ли на изискването за процедура по смисъла на чл. 5, ал.1 от Директива (ЕС) 2022/2041 от 19 октомври 2022 г. относно адекватните минимални работни заплати в ЕС;
- Въведената в чл. 244, ал.2 КТ формула, въз основа на която е определена минималната работна заплата за 2025 г. с Постановление 359 от 23 октомври 2024г. съответства ли на критериите, посочени в чл.5, ал.2 от Директивата;
- Въведената в чл.244, ал.2 КТ формула, съответства ли на изискванията на чл.7 от Директивата, касаеща участието на социалните партньори при определяне и актуализирането на законовоустановените минимални работни заплати.
„Оспореният нормативен акт е издаден на основание чл. 244, ал.1, т.1 от Кодекса на труда (КТ), по силата на който Министерският съвет определя минималната работна заплата за страната за всяка календарна година. От изложеното в мотивите за приемане на постановлението е видно, че чрез него се цели регламентиране на цената на нискоквалифицираната работна престация, като се отчита широкопрофилното въздействие на този подоходен показател както по отношение на социалното развитие, така и по отношение на конкурентноспособността на българските предприятия. В мотивите на проекта е посочено, че чрез приемане на постановлението се цели повишаване на мотивацията на най-нискодоходната част от работната сила за търсене на работа, реализиране и задържане на трудовия пазар, повишаване на жизненото равнище, намаляване на риска от бедност сред работещите, намаляване на подоходното неравенство и стимулиране на вътрешното търсене“, мотивира се по същество тричленният състав на ВАС.
Без разглеждане е оставено и искането на АИКБ за тълкуване на правителственото постановление дали минимална работна заплата от 1 януари 2025 г. следва да се разглежда като брутна. Съдът е посочил, че няма такива правомощия, тъй като съгласно чл. 51, ал.1 от Закона за нормативните актове задължително тълкуване на нормативен акт дава органът, който е издал акта – в случая това е Министерският съвет. Решението подлежи на обжалване пред петчленен състав на ВАС.
