Хубава народна поговорка е „Вода гази, жаден ходи“ е толкова приложима днес, когато скандалите около загубеното второ плащане по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) – в размер на 653 млн. евро – набират сила с всеки изминал част. А причината за това е повече от очевидна – според вицепремиера Томислав Дончев България е изпълнила едва 85% от обещаните реформи. Нещо, според Еврокомисията е съвсем… недостатъчно!
В същото време от години сякаш нашенските политици отказват да разберат простата житейска максима, че спасението на давещите се е дело на самите давещи се. И докато т. нар. днешен политически елит продължава да се вайка за загубените европейски милиони, прехвърляйки (естествено) отговорността за това върху всички предишни управления, все пак зоркото око долавя и някакви семпли опити да се възползваме рационално и природните ни дадености. Или поне намеренията на министърът на енергетиката Жечо Станков да демонстрира по-сериозен интерес към темата за
използването и перспективите за реализация на проекти за геотермална енергия.
От години е ясно, че България е сред най-богатите страни с разнообразието на термални води. Със своите над 550 горещи находища и 1600 още по-горещи извора (средна температура на водата от 20 до 103 °С), ние се нареждаме на второ място в Европа след Исландия.
Преди дни министър Станков убеди участниците в дискусията, посветена на използването на дълготрайния и възобновяем източник на енергия, че се мисли в тази посока. Форумът бе организиран съвместно от Министерството на енергетиката и посолството на Нидерландия у нас и бе част от програмата на конференцията Energy Summit 2025.
Той заяви, че с промяната на законодателството вече е възможно да направим най-важната стъпка не само за
привличане на инвеститори в използването на геотермална енергия в България,
но и за ускореното развитие на този изключително перспективен енергиен сектор.
Министър Станков изтъкна и два отдавна известни факта: че геотермалната енергия осигурява реална енергийна диверсификация и е сериозен фактор за сигурността на доставките.
Стана ясно, че по линия на Модернизационния фонд вече е била обсъждана схема за проучвателни и експлоатационни дейности за използване на геотермална енергия. Енергийният началник демонстрира увереност, че набирането на конкретни проекти за финансиране може да започне в най-скоро време.
И обяви, че
България ще последва примера на Нидерландия и Унгария,
които са сред най-напредналите държави в Европа в използването на геотермалния потенциал за енергийни цели. Обеща , че България ще си сътрудничи тясно с тези държави, изучавайки техния опит и предизвикателствата по пътя към реализацията на успешни проекти в сектора. И съобщи, че България получава и техническа подкрепа от Световната банка.
Стана ясно, че в периода 2020-2024 г. с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство по програма „Енергийна ефективност и възобновяема енергия“, управлявана от Министерството на енергетиката,
вече има реализирани пет проекта на обща стойност 1.8 млн. евро.
Всички те вече давали убедителни резултати за осигуряване на чиста енергия, енергийна ефективност и подобрено качество на живот, увери енергийният министър.
С реализация на проектите в Бургас, Стрелча, Поморие, Велинград и Ямбол са инсталирани 1.19 MW геотермални мощности с годишно производство 1545.36 MWh на такава енергия. И те намаляват въглеродните емисии с… 1823.24 тона/годишно.
Друг е въпросът, дали работата в тази посока ще е достатъчно ефективна, че и тези много приказки да не останат с нулев резултат.
Още преди година стана ясно, че оползотворяването на
огромния геотермален енергиен потенциал на страната ни е под всякаква критика.
Нека припомним, че специалистите – геолози от „Българска асоциация геотермална енергия“ , които работят почти ежедневно по подземни проучвания в страната, вече повече от 60 години, още преди години обявиха, че въпреки несистематизираните и непълни данни по това време, може да се рамкира един начален доказан потенциал:
- 5 000 MWh за директно лично ползване за отопление и охлаждане (напр. едно домакинство използва между 5 и 30 MWh топлина годишно);
- 3 000 MWh за използване в централни системи за отопление и охлаждане (напр. топлинната мощност на топлофикация София е над 3 000 MW);
- 250-300 MWh за производство на електрическа енергия при използване на дълбоките ресурси (напр. блок 7 на ТЕЦ „Марица Изток 2“, модернизиран през 2014 г., е 232 MW).
Според тях, при извършване на надлежни геоложки проучвания, реалният потенциал в България може да бъде разкрит поне… пет-шест пъти повече. Ако не и повече…
Според тях, при реализацията и развитието на един мащабен проект,
България може да очаква реалните резултати не по-късно от… 2027-2028 година.
В същото време, според експертите на „Българската асоциация геотермална енергия“, малки проекти – за директно използване на топлината в плитките части под земята – обаче могат да се реализират моментално.
Още преди година, те обявиха, че по техни данни държавите, които развиват този тип енергия, вървят в посока изработване на нарочна законова и регулаторна рамка с цел развиване на потенциала чрез привличане на инвеститори и стимулиране потребителите (битови и индустриални) за реализиране на малки проекти за собствено производство.
И призоваха, потенциалът на страната ни да бъде основно проучен (за кой ли път?!?) и да бъде бъде използван умно, т.е. рационално.
Колко от това ще се случи и дали изобщо ще го доживеем – ще разберем след една-две петилетки.
