Когато европейските морски курорти са сковани от студ, а в Ню Йорк се гонят вихрушки, един от шансовете за любителите на слънцето и пясъка е Ривиера Майа. Тя е дълга 120 км и започва от Пунта Брава, на юг от Канкун, и стига до рибарското селище Пунта Алън. Това е най-добрата крайбрежна ивица на най-югоизточния щат на Мексико Кинтана Роо. Небесносиньото море искри по златните плажове, обградени от бял и розов фин пясък, изляга се в живописните заливи, заиграва се с брега, превръщайки го в плетеница от водни канали и суша и се гмурва в т. нар. сеноти (естествени кладенци с вода). Сцена на хилядолетна история, векове преди Колумб да стъпи в Новия свят, тази къпана от вълните ивица суша все още крие в прегръдката на джунглата тайнствени каменни храмове и пирамиди, напомнящи за великото минало на майската цивилизация.
Разпръснати сред руините и тропическата гора обаче са и тридесетте хиляди хотелски стаи, подходящи за всеки вкус – от луксозните петзвездни хотели със собствен плаж и яхтено пристанище до обикновеното бунгало, захвърлено сред зеления хаос на дъждовната гора. Независимо къде се намирате обаче гмуркането в подводния свят на сенотите винаги е близо до вас – стотици хотели и училища предлагат скуба-дайвинг – само с маска или с пълна екипировка. Ако не сте „вещ в занаята”, шнорхелът също върши работа, защото кораловият риф покрай брега на Кинтана Роо е вторият по дължина в света след Големият Бариерен риф в Австралия и често започва само на метри под повърхността. За познавачите пък Ривиера Майа предоставя най-добрите възможности за подводен спелеологизъм в света – целият полуостров Юкатан е нашарен от наводнени, свързани помежду си канали, чиито отвори на повърхността представляват именно сенотите. Кораловият риф и изключително чистите води с цвета на прозрачен тюркоаз, които се люшкат между брега и водната бариера, са се превърнали в истинска Мека за гмуркачите. Паланкар, Санта Роса, Ла Херадура – тези имена са мантра за любителите на подводния спорт. Известната стена Санта Роса например започва на дълбочина едва 20 метра, но продължава към дълбините повече от километър. По нея може да се види почти цялото многообразие от корали в Карибско море заедно с техните обитатели, а дълбоките прорези във формациите и надвисналите им части предлагат укритие от силните течения в района. Най-известната дайв дестинация обаче е Паланкар с чудовищните си коралови образувания, извисяващи се понякога до 30 м височина, и бездънните цепнатини, втурващи се през рифа, които прерастват в истински галерии. Водолазите минават през тях, навлизайки в един нов и напълно непознат свят. За любителите на приключенските романи дъното предлага множество оръдия, котви и какво ли не още от потъналите испански галеони, под които може да чака и някое неоткрито съкровище (досега са открити само една трета от всички потънали испански кораби, превозващи злато, сребро и скъпоценни камъни за двора на Филип Втори).
За онези, които обаче предпочитат водните забавления на повърхността, уинд и кайт сърфът са на тяхно разположение; може дори да се издигнете и в небето с парашут, теглен от моторница – гледката на Ривиера Майа от птичи поглед спира дъха.
Плая дел Кармен е неофициалната столица на Ривиерата. Мястото е внимателно подбрано още от маите, които го използвали като пристанище. Като център на най-големия бум в световния туризъм в края на ХХ в. Плая се разраства с феноменалните 1300% – от 1500 стаи през 1995-а до сегашните 30 000, задминавайки Бахамите, Ямайка и Лас Вегас. Това, естествено, става за сметка на изсичането на джунглата, тъй като проблемът не е само в хотелите, а и в безпрецедентното изграждане на инфраструктура. Държавата веднага реагира, като основава няколко национални парка наоколо, ограничаващи по-нататъшното развитие. Но Плая вече се е разраснала дотолкова, че никой не може да й отнеме популярността – тя е притегателен център както за средностатистическите туристи, така и за милионерите.
Близостта й до известни места като мегакурорта Канкун, майските Тулум, Коба и Чичен-Итца я правят перфектното пристанище за круизните кораби заради широкия пробив в бариерния риф, който позволява на плавателните съдове да достигат брега. Казват, че едно време кокосовите палми били по-многобройни, а плажовете – по-широки, но наличието на един телефон и три ресторанта в края на 60-те години на ХХ век не може да се сравнява със стандарта на живот, който е наложил туризма по тези места. Молове, заведения, бутици и барове осветяват нощем крайбрежния булевард на Плая. Центърът на курорта е запазен за луксозните хотели, а околностите му са изпъстрени с пансиони и бунгала. Голф клубът на Плая дел Кармен е включил в затревеното си поле руините на Ксаман-Ха, елегантни вили и няколко екохотела.
Само на час път с кола оттук са известните майски градове Коба и Тулум, а на 40 минути полет със самолет – Чичен-Итца и колониалният Валядолид, затова не е учудващо, че Плая дел Кармен остава една от предпочитаните дестинации по Ривиера Майа.
Но колкото и да са интересни Плая дел Кармен, Тулум, Коба и Чичен-Итца, те не са единствените места, където може да си прекарате приятно свободното време, докато сте в мексиканската Ривиера. Акумал или Раят на костенурките се намира само на 60 км от Плая, сгушен в един от най-големите заливи по крайбрежието на Кинтана Роо. Зад дългия бариерен риф, който спира вълните, плажът се простира безметежно в продължение на близо два километра. Лагуната между белия пясък и кораловия риф превръща Акумал в идеално място за онези, които знаят как да се забавляват само с маска и плавници. Въпреки че през последните години броят им е намалял доста, гигантските костенурки продължават да излизат на брега от май до септември и да заравят яйцата си в мекия пясък.
В началото на ХХ в. Пепе Тун основава кокосова плантация на това място и слага началото на съвременната история на Акумал. В края на 50-те години на ХХ век Пабло Ромеро купува плантацията, за да използва залива като изходна точка за своите търсения на потъналия испански галеон „Нуестра Сеньора де лос Милагрос”. В средата на 60-те години дон Пабло открива клуба по подводни спортове и изследвания в Акумал. Но раят на костенурките си остава „евтин и мързелив” курорт. Непретенциозните вили, заедно с няколкото хотела, трите магазина, продаващи оборудване за дайвинг, малкото ресторанти и един супермаркет създават неповторима атмосфера на ленива самодостатъчност. Акумал е мястото, където светът изчезва, оставаш само ти, ситният, бял като тебешир пясък, нефритенозелените палми и царственосиният океан, в който времето потъва…
Съвсем в стила на Акумал е и Актун Чен, национален парк, разположен пред хотел Байя Принсипе. Името в превод от майски означава „пещера с кладенец в средата”. Ако завиете наляво вместо надясно към хотела, асфалтът изчезва и се озовавате в джунглата. По пътя към пещерата ви посрещат приятелски настроени маймунки, които се мятат от дърво на дърво над главите ви, а бетонна пътека ви отвежда на чудна разходка сред гора от сталактити и сталагмити, фантастични формации от вода и калций, образували се преди 5 млн. години. Изведнъж по тавана заиграват водни отблясъци и се оказвате пред сенот, от който започват 7 км проучени водни галерии. Посетителите спокойно могат да плуват из тях, следвайки опънатата корда и да станат свидетели на спектакъл, който няма къде другаде да видят – срещата на сладката вода със солената.
Още по на юг от Актун Чен е Ксел-Ха – истински екопарк, приютяващ 75 вида морски обитатели и Сиан Кан, един от най-големите резервати на планетата върху 485 552 хектара, чиито южни граници слагат край на Ривиера Майа с малкото рибарско селище Пунта Алън. Но до границата с Белиз остават още над 100 км, изпъстрени с мистериозни имена като Майахул, Бакалар, Четумал. Те крият в себе си руини и природни чудеса, които все още чакат да бъдат открити.
Четете още: Аврора, която открадна сърцето ми
