За шеста поредна година Институтът за пазарна икономика (ИПИ) анализира икономическото развитие на 265-те общини в страната чрез представяне на данни под формата на интерактивни карти. Инициативата му се нарича „265 истории за икономика“ и се осъществява с подкрепата на няколко водещи български компании. Този път сред изненадващите истории е тази на Кнежа.
Една от основните сюжетни линии в 265 икономически истории са заплатите – като цяло те растат по-бързо през 2023 г. отколкото през 2022 година. Възнагражденията растат в 258 общини и намаляват едва в 6, като тези бройки са приблизително същите за предходните няколко години. В цели 247 общини ръстът на заплатите за годината надвишава 9.5%, колкото е средногодишната инфлация за 2023 година. Тук обаче има и известен елемент на наваксване с всеобщия ценови ръст – през 2022 г. само в 55 общини възнагражденията са с по-висок темп от средногодишната инфлация.
Друг ключов показател, засегнат в историите за икономика, са средните брутни месечни заплати. Първенец, както и в предишни години, е община Челопеч, заради развиващата се на нейна територия преработваща промишленост (първо място с 3751 лева). Благодарение на този отрасъл и други общини попадат в десетицата. Това са Пирдоп (пето място с 2799 лв.) и Панагюрище (осмо място 2436 лева).
Енергетиката също е отрасъл, който гарантира високи заплати. Заради това община Козлодуй е на второ място с 3421 лв. средна брутна заплата, Раднево е на четвърто място с 2803 лв., а Гълъбово – на шесто място с 2530 лева.
И други традиционно индустриални общини като Девня (седмо място с 2 504 лв.) и Божурище (девето място с 2 227 лв.) също намират място в топ десет.
Интересно разместване спрямо 2022 година е понижението на община Кнежа, която се е специализирала в зърнопроизводството и преработката на растителни мазнини. Докато през 2022 г. тя е била на трето място – със средна работна заплата в размер на 2813 лева, през 2023 г. тя се нарежда на десето – със средно възнаграждение от 2176 лева. Така Кнежа отстъпва третото място на София, където през 2023 г. средната брутна месечна заплата е била 2855 лева. Според ИПИ причината за отпадането на Кнежа от петорката може да се обясни с еднократния характер на бума в сектор земеделие за 2022 година.
В топ 10 попада и община Мирково, като от ИПИ правят уговорката, че там данните за наетите и за средната заплата са конфиденциални, поради наличието на голямо добивно предприятие на територията на общината, чието значително присъствие на местния пазар на труда налага засекретяване. В действителност по силата на Закона за статистиката и по-специално заради регламентираните в него правила за статистическата тайна НСИ не предоставя данни, ако в
дадена община само една или две фирми допринасят за по-голямата част от стойността на даден индикатор.
От ИПИ отчитат, че през 2023 г. се наблюдава особено голям контрастът в динамиката на добавената стойност. През 2022 г. тя расте в 234 общини и намалява в 18, докато през 2023 г. само в 144 общини се наблюдава ръст, а в 105 има спад. Експертите допускат, че причината може да се обясни с факта, че „несполучилите“ общини са разположени в северната част на страната, където ролята на земеделието е по-голяма, и съответно след резкия ценови шок през 2022 г. на международните пазари през 2023 г. настъпва ефектът на охлаждането. Сходна тенденция разкриват и индикаторите за произведена продукция, приходи от продажби и приходи от износ – повсеместен ръст през 2022 г., последван от спад в много общини през 2023 г., особено в северна България.
