Германия ще освободи стотици милиарди евро за инвестиции за отбрана и инфраструктура – драматичен обрат, който променя железния контрол на правителствените заеми. Бъдещият канцлер на страната Фридрих Мерц обяви в нощните часове на 4 март, че Берлин ще направи промени в конституцията, за да изключи отбраната и сигурността от тавана на фискалните разходи, за да направи „каквото е необходимо“ за защитата на родината. Мерц сподели още, че основните центристки партии са се съгласили да създадат инфраструктурен фонд, който да инвестира в приоритетни сфери като транспорт, енергийни мрежи и жилища.
„Европа трябва да засили отбранителния си потенциал“, каза лидерът на консервативния блок ХДС/ХСС, който спечели най-много гласове на приключилите преди десетина дни извънредни избори. И отбеляза, че „наложителните решения, особено свързаните с федералния бюджет, не могат да се отлагат повече след последните действия на американското правителство“.
Европейските държави трябва да мобилизират допълнително трилиони евро за отбрана, за да неутрализират заплахата от руска агресия след като Вашингтон заяви намеренията си да ограничи приноса си за сигурността на Стария континент. Президентът Донълд Тръмп спря временно и военната помощ за Украйна, прехвърляйки огромно бреме върху европейските приятели на Киев.
Еврото хареса новината и се изкачи над 1.06 щ. долара – най-високата котировка от 6 декември 2024-а насам. Което проправя пътя към реализирането на най-високата двудневна печалба от края на 2022-а заради убедеността на инвеститорите, че увеличените разходи на Германия и на другите европейски държави ще стимулира стопанството на еврозоната.
Котировките на фючърсните контракти на базовите за региона десетгодишни германски облигации пък паднаха до най-ниските си равнища от юни 2024-а защото търговците очакват повече емисии.
Със своето решение Берлин хвърля ръкавица на другите 26 страни членки на ЕС преди ръководителите им да се съберат на 6 март, за да обсъдят как да увеличат военните разходи на общността. Досега Германия винаги е била мощен глас срещу разточителните разходи и новият й ход променя играта.
Брюксел отговори на спряната американска помощ за Украйна с предложение за фонд, който да предостави заеми за 150 млрд. евро за засилване на отбраната. Както и с планове за активизиране на механизъм, позволяващ на страните членки да използват националните си бюджети, от които да похарчат допълнително 650 млрд. евро за сигурността си в рамките на следващите четири години без да задействат наказателните тавани за дефицита и дълга.
Радват се и шефовете на най-големия профсъюз на Германия IG Metal, който защитава интересите на над 2 млн. работници в изключително важния сектор на металите и на машиностроенето на страната.
