Германски компании от сектора на отбраната търсят възможности за разширяване на производствения си капацитет след като Европа се зае да увеличава военните разходи. Повечето оглеждат боледуващия автомобилен сектор – първият признак за завой, който би помогнал за съживяването на най-голямото европейско стопанство след двете години на рецесия. Производители на танкове, радари и оръжия искат да увеличат производството си в отговор на американския натиск върху Стария континент да се погрижи лично за собствената си сигурност.
Моментът е изключително подходящ, защото автомобилните компании, които в продължение на десетилетия бяха икономическите двигатели на Германия, правят сериозни съкращения и затварят заводи заради охладнялото търсене и прехода към електромобили.
Водещият производител на муниции „Райнметал“ обяви през миналата седмица, че ще пренасочи дейността на два завода за автомобилни части към изработването на отбранителна техника. И че води преговори с „Континентал“ да наеме около 100 служители за разрастване на производството.
„Хенсолд“, който произвежда радарните системи TRML-4D, използвани в от украинците във войната им срещу Русия, води преговори да прехвърли около 200 работници от едрите доставчици на авточасти „Бош“ и „Континентал“.
„Печелим от трудностите на автомобилния сектор“, споделя главният изпълнителен директор на „Хенсолд“ Оливер Дьоре. И допълва, че с допълнителни инвестиции би могъл да качи повече от два пъти годишното производство на радарните системи – до 25-30.
След като стана ясно, че Украйна ще увисне на шията на Европа, европейските лидери решиха на извънредна среща на 2 март да харчат повече за въоръжените си сили. Ръководителите на държавите от Европейския съюз трябва да се съберат на 6 март, за да обсъдят предложението на шефката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен да се мобилизират до 800 млрд. евро за превъоръжаване, включително и 150 млрд. евро за емисии на съвместни облигации.
Мозъчният тръст „Брюгел“ оценява нуждите на Европа на 300 хил. допълнителни войници и краткосрочно годишно увеличение на разходите за отбрана от поне 250 млрд. евро, за „да отблъсне руска агресия“.
Германският Институт за световна икономика IfW от Кил е изчислил, че БВП на Европейския съюз може да нараства с 0.9% – 1.5% годишно, ако страните членки на блока качат военните разходи до 3.5% от БВП от изискваните досега от НАТО 2 процента. За Германия, със съществуващата й индустриална инфраструктура този растеж може да е по-близо до горната част на диапазона. Повишението на разходите за отбрана до 3% от БВП може да удвои размера на годишните инвестиции в Германия до 25.5 млрд. евро, да създаде 245 хил. директни и индиректни работни места и да произведе стоки и услуги за 42 млрд. евро всяка година.
Според последните официални налични данни, в германския сектор на отбраната и сигурността са работили 387 хил. души през 2022-а – почти двойно по-малко отколкото в автомобилния бранш през същата година. Продажбите на отбранителните компании са били в общ размер от 47 млрд. евро през 2022-а срещу 506 млрд. евро на автомобилните фирми.
„Трябва да разглеждаме отбранителната индустрия като икономически двигател за Германия“, коментира Дьоре. И допълва, че „секторът ще играе по-значителна роля отколкото в миналото“, а използването на свободния капацитет на автомобилния бранш ще помогне за запазването на създадената инфраструктура и да увеличи продукцията на военна техника.
Доставчикът на коли ZF Friedrichshafen, който в момента е в процедура по преструктуриране, която може да приключи със затваряне на заводи, отдавна е в полезрението на германските фирми от отбраната, по-специално – пренасочването на работници.
Производителят на скоростни кутии за танкове „Ренк“, чийто мажоритарен собственик до 2020-а е „Фолксваген“, смята автомобилния сектор за източник на свободни мощности.
Анализатори на „Дойче банк“ обаче предупреждават, че увеличените разходи за отбрана на ЕС може и да не донесат чак толкова значителни ползи на локалната индустрия, която е по-фрагментирана отколкото на партньорите в Съединените щати. В представения през 2024-а доклад от бившия председател на Европейската централна банка Марио Драги се твърди, че от средата на 2022-а до средата на 2023-а почти 80% от средствата за държавни поръчки за отбрана на ЕС са отишли в доставчици извън общността.
