По време на парламентарния контрол министърът на култура Мариан Бачев подробно обясни казуса с проваленото ни домакинство на 47-ата сесия на ЮНЕСКО. В отговора си на въпроса на народния представител от „Възраждане“ Ангел Янчев, той започна с кратка предистория.
Неговият предшественик – министърът на културата Найден Тодоров изпраща предложение до ЮНЕСКО България да поеме домакинството на 47-ата сесия на 29 юли 2024 година. Светкавично – ден по-късно – на 30 юли 2024 г. – Министерският съвет взима решение, с което одобрява София да бъде домакин на събитието от 6 до 16 юли 2025 година.
Така на 31 юли 2024 г. по време на заседанието на 46-ата сесия на ЮНЕСКО в Ню Делхи е взето решение проф. Николай Ненов да бъде председател на 47-ата сесия на организацията, а София да бъде домакин.
В същото решение на световната организация е заложен и крайният срок за подписване на споразумението между България и ЮНЕСКО за домакинството и той е 8 месеца преди самото му стартиране – 6 ноември 2024 година.
Още при тези първи стъпки обаче се наблюдава сериозно разминаване в установените правила и процедури – Националната комисия на Република България за ЮНЕСКО, която е установеното звено за координация между организацията и държавите членки, не е била официално консултирана.
След получаване на неформалната информация за водените разговори с ЮНЕСКО, още на 29 юли заместник-министърът на външните работи и председател на националната комисия за ЮНЕСКО изпраща докладна записка до министър-председателя и министъра на външните работи, в която излага подробно всички съображения и рискове, които България би поела при приемането на подобна отговорност. На база анализ на тези рискове външно министерство е изразило ясно становище поканата да бъде отклонена.
Освен това Мариан Бачев обърна внимание, че с първоначалното си решение, с което Министерският съвет определя състава на делегацията ни и рамката за участието й в Ню Делхи през юли, на министър Найден Тодоров не е бил даван мандат да приема поканата за домакинството.
„Сами разбирате, че за подобно мащабно събитие подготовката трябва да започне още на следващия ден, за да се мобилизират всички институции, но процесът на подготовката на домакинството започва едва през втората половина на ноември през 2024 г., когато в периода от 18 – 20 ноември 2024 година в София е осъществена първата подготвителна мисия на експерти от ЮНЕСКО. Тогава обаче по време на срещата с членовете на организационния комитет няма представител на министерството на финансите“ – обърна внимание министърът на културата.
Тогава, през ноември 2024 г., са направени огледи на зали и са проведени онлайн разговори, но са пропуснати основни стъпки – няма бюджет за организиране на събитието и междуинституционална координация и заради това и организацията на събитието спира.
По онова време Министър Найден Тодоров си дава сметка за липсата на достатъчен капацитет за провеждане на събитието и заради това на два пъти – и през декември 2024, и в началото на януари 2025 г., е искал организацията на сесията да се поеме от Министерския съвет, уточни министър Мариан Бачев. За съжаление обаче и при двата пъти министър Найден Тодоров е получил отказ.
Така още в първите дни на своя мандат Бачев констатира липсата на изготвен цялостен бюджет, нещо, което безспорно е необходимо, имайки предвид, че за сесията в Ню Делхи са похарчени около 10 млн. долара. Друг проблем е, че няма подписано и ратифицирано от парламента финално споразумение с ЮНЕСКО, заради което не могат да се проведат в срок необходимите обществени поръчки, необходими за домакинството. Министър Бачев подчерта, че те изискват минимум 4-5 месеца, а когато се наложи обжалване – срокът може да се удължи до 8 месеца.
Мариан Бачев добави, че за първи път тази година от ЮНЕСКО имали и допълнително изискване – искали при провеждането на обществените поръчки да са включени и екологични изисквания. От Министерството на околната среда и водите реагирали своевременно и били подготвили необходимите детайли.
Министърът на културата поясни, че реално организацията на 47-ата сесия на ЮНЕСКО не е само събитие на неговото ведомство и на екоминистерството, които имат обекти, включени в Списъка на ЮНЕСКО, тъй като на практика повечето министерства имат отношение към провеждането му.
По този повод Мариан Бачев подчерта, че анализите на ангажираните министерства и на службите показвали, че България няма достатъчен капацитет и ресурс, който в толкова кратък срок да бъде мобилизиран и да не застраши други ключови елементи от сигурността.
Бачев уточни, че според мнение на експерти, подготовката на българското председателство на Съвета на ЕС е било по-лесно от домакинството на 47-ата сесия на ЮНЕСКО. Той припомни, че за него България се е подготвяла година и половина по-рано, като за целта е било създадено и специално министерство със 71 щатни служители. Отделно от него всички министерства имали отдели, които помагали през цялото време.
В края на изказването си министър Бачев увери народните представители, че откакто той е министър, Министерският съвет е поддържал непрекъсната комуникация със секретариата на ЮНЕСКО с цел заедно да вземат най-доброто решение за предстоящото домакинство на България. „България остава домакин на сесията, неин председател остава проф. Ненов. Променя се единствено мястото – няма да е в НДК, а в централата на ЮНЕСКО в Париж. Съответно няма да похарчим 15 млн. лева, а около 5 милиона, което също е важен фактор в ситуация на бюджетна дисциплина„, обяви министър Бачев.
Накрая той информира депутатите, че Министерството на културата продължава да работи по изработването на картата на световното наследство и на специално издание на списанието, създадено за него, които са задължителните елементи при провеждането на 47-ата сесия. Всички те вече са във финална фаза.
