Съветът за икономически анализи публикува анализ, посветен на присъединяването на страната към Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и българската икономика. Автори на проучването са членовете на СИА Пламен Ненов, Джефри Нилсен, Йото Йотов и Стефани Стефанова, младши сътрудник към СИА. Част от направените изводи са, че присъединяването към ОИСР е път към по-добри институции, повече търговия и инвестиции за България.
Присъединяването на България към Европейския съюз бе ключова стъпка в нейното икономическо развитие и институционалното ѝ сближаване със западните икономики. Следващият етап в това институционално сближаване е присъединяването към ОИСР, която обичайно се възприема като „Kлуб на развитите икономики“. Анализът разглежда някои основни икономически ефекти, свързани с присъединяването към Организацията, особено за страни, сравними с България, като членовете на ОИСР от Източна Европа.
Резултатите от проучването показват, че за държави, при които качеството на институционалната рамка е сравнително ниско (като например Вишеградската група преди присъединяването им към ЕС) присъединяването към ОИСР води до трайни подобрения в областта на върховенството на закона, борбата с корупцията и качеството на нормативната уредба. Тези констатации следва да се приемат като добра новина за България, тъй като към 2022 година някои от тези институционални показатели са по-ниски за България спрямо съответните нива за страните от Вишеградската група преди присъединяването им към ОИСР. Следователно присъединяването към ОИСР би подобрило качеството на институционалната рамка на България.
Освен институционалната конвергенция, присъединяването към ОИСР има положително въздействие и върху търговските потоци, особено в страните от Вишеградската група и Прибалтика, които имат общи исторически и икономически сходства с България. Въпреки че членството в ОИСР не води директно до намаляване на търговските разходи между членовете ѝ, подобренията в качеството на институциите косвено спомагат за увеличението на търговските обеми. Следователно, с оглед на ясно изразените сравнителни предимства на страната, присъединяването към Клуба би имало положителен косвен ефект върху търговските потоци и за България.
Също така източноевропейските страни от Вишеградската група, които се присъединяват към ОИСР преди влизането си в ЕС, отбелязват значително увеличение на притока на преките чуждестранни инвестиции. Тези ефекти също най-вероятно са свързани с институционални подобрения. За разлика от тях, при страните, които вече са членове на ЕС преди членството в ОИСР, като Словения и балтийските страни, не се наблюдава съществен ръст на преките инвестиции от чужбина, най-вероятно заради по-ограничените възможности за институционални подобрения за тази група страни. В допълнение, освен измеримите институционални подобрения, присъединяването към ОСИР има допълнителен репутационен ефект върху чуждите инвестиции.
В обобщение, анализът показва, че присъединяването към ОИСР може да доведе до икономически ползи за България по отношение на подобреното качество на институциите, както и увеличението на търговията и преките чуждестранни инвестиции. Следователно основната препоръка на настоящия анализ е продължаване на правителствения ангажимент по своевременно постигане на институционалните стандарти на ОИСР.
Целият анализ може да бъде намерен на страницата на Съвета за икономически анализи.
