„Онова, което пречи на страната да влезе в еврозоната, е третият пакет критерии – т.нар. правни критерии. От деня в който България беше поканена в нея, има едно уникално изискване, и то е възстановяване на върховенството на правото, защото това е важно за разплащателната система на страната.“ Това изтъкна икономистът Красен Станчев в ефира на Българското национално радио.
Той добави, че от създаването си до Първата световна война Българската народна банка е била в руслото на европейските златни стандарти и няма самостоятелна парична политика. След Първата световна война до към 1933 г. БНБ се е управлявала от чужденци и това се дължи на обстоятелството, че към онзи момент тя е фалирала два пъти заради натрупалия се външен дълг. Това е обяснимо – тя е трябвало да изплаща репарации след Първата световна война.
„От 1933 г. до 1945 г. паричната ни политика е под влияние на немската валутна система. Всъщност де факто от 1944 г., а де юре от 1947 г. тя е в зоната на рублата и това продължава до 1990 година. Ако погледнете банкнота от 50 лева от началото на 1990 г. ще видите, че тя по дизайн прилича на рублата, защото освен всичко друго се и печата в Москва„, обясни Станчев.
По думите му единственият период, в който БНБ е била абсолютно независима, е когато е фалирала по външния си дълг от март 1990-та до 1 март 1997 година. След това фиксира курса спрямо германската марка, а по-късно – автоматично към еврото.
Станчев коментира, че е нормално малка икономика да не е независима, като уточни, че под големи разбира Китай, Япония.
Той подчерта и че изискванията, които трябва да покрием за еврозоната, са добри за хората – ниски бюджетни дефицити, предвидимост на дълговите равнища. Икономистът уточни, че в еврозоната има процеси, които я тласкат към функциониране в по-разумни парични рамки. Прогнозата му е, че след време еврозоната ще заприлича на валутен борд, което означава, че БНБ ще има пълна независимост от политическите решения.
Според Красен Станчев от поискания конвергентен доклад може да очакваме, че ще бъде поставена някаква рамка, която ще изиска дисциплина и нормални бюджетни процедури за в бъдеще. Той напомни, че е бил инициатор на подписката това правителството да поиска конвергентен доклад възможно най-скоро и тя е била подкрепена от около 3500 души.
Икономистът бе категоричен, че не еврото ще е причината, ако има повишаване на цените. Като риск обаче той открои бързото увеличаване на правителствените дългове.
За да не става това, Красен Станчев препоръча на българските правителства да следват консервативна фискална политика и по някакъв начин да подредят опашките на банките за парите от резерва на „Емисионно отделение“.
