Гренландия, най-големият остров в света и самоуправляваща се територия в рамките на Дания, ще проведе парламентарни избори във вторник. В друг момент те едва ли биха привлекли вниманието на външния свят. Но тази година международната общност следи изборния процес на острова с неотслабващ интерес. И всичко това благодарение на президента на САЩ Доналд Тръмп, който обеща „по един или друг начин“ да получи контрол над Гренландия.
В тази връзка ключовият въпрос на изборите е темата за независимостта от Дания. Съдейки по анкетите, избирателите ще гласуват за онези партии, които възнамеряват да проведат референдум по този въпрос.
Гренландия избира своя министър-председател на всеки четири години от 1979 г. насам.
Но тъй като външната политика и отбраната не са отговорност на властите на острова, а на датското правителство, ключовите теми на всички предизборни кампании бяха икономиката и социалното развитие.
Например основната тема на последните избори в Гренландия през 2021 г. беше въпросът дали трябва да се разреши добивът на острова на полезни изкопаеми с цел диверсификация на икономиката. Но тъй като находищата на редки метали се намират до находища на уран, по-голямата част от населението се противопостави и социалистическата партия Inuit Ataqatigiit („Народна общност“), която подкрепи забраната за добив на уран, спечели.
Изборната програма през 2025 г. се оказа съвсем различна.
„Въпросът за независимостта зае толкова много място, че измести дебата за гренландската икономика, който обикновено би бил с много, много голяма тежест на изборите“, каза наскоро пред чуждестранни журналисти Масана Егеде, главен редактор на гренландския всекидневник Sermitsiaq (цитиран от Politico).
Разбира се, дебатът за това дали Гренландия трябва да остане част от Дания, да се стреми към независимост или да изгради по-тесни връзки с играчи като Съединените щати и Европа не е възникнал от нищото. Доналд Тръмп ги провокира. Той нарече присъединяването на острова към Съединените щати „абсолютна необходимост“, като същевременно отказа да изключи използването на военна сила или икономическа принуда за постигане на целта си. Миналата седмица Доналд Тръмп каза, че Съединените щати ще получат Гренландия „по един или друг начин“.
През януари най-големият син на американския лидер Доналд Тръмп-младши посети острова. Той заяви, че е пристигнал „като турист“ и не възнамерява да се среща с местни политици или да коментира изявленията на баща си. Той обаче не пропусна да раздаде на гренландците бейзболни шапки с логото MAGA (Make America Great Again) и се опита да примами бездомните на безплатен обяд.
На този фон гренландските власти, които заедно с датските политици многократно отговаряха на президента на САЩ, че „Гренландия не се продава“, решиха да се защитят от американското влияние на законодателно ниво. През февруари островът прие закон, забраняващ анонимни и чуждестранни дарения за политически дейности.
Според януарско проучване
общо 85% от жителите на Гренландия са против идеята на Тръмп да превърне острова в част от Съединените щати.
Но самото обсъждане на американските претенции към острова плавно премина в дискусии за това какво е мястото на Гренландия в света и дали трябва да получи независимост от Дания.
Понастоящем коалиция от партията на инуитите Ataqatigiit и нейния младши партньор Simiut (Напред!) държи мнозинството от местата в парламента. И двете партии подкрепят независимостта и вече обещаха, ако спечелят, да свикат референдум за отделянето на острова от Дания. Проучванията в Гренландия са редки, но проведените през януари от Verian показаха, че тези политически сили отново ще се окажат двете най-големи партии от шестте в 31-местния парламент.
Съгласно споразумение от 2009 г. с Дания, Гренландия – най-големият остров в света, по-голям от Франция, Германия, Испания, Великобритания, Италия, Гърция, Швейцария и Белгия взети заедно, но обитаван от едва 56 000 души, предимно инуити, има правото законно да обяви независимост, но само след референдум.
Според социологическите проучвания
по-голямата част от местното население като цяло подкрепя идеята за независимост от Дания.
А през последните месеци идеята стана още по-популярна.
Частично отразяващо тези настроения може да се счита новогодишното обръщение на министър-председателя на Гренландия Муте Егеде, в което той заяви, че „е дошло времето да направим следващата стъпка за нашата страна“ и че гренландците трябва да се освободят от „оковите на колониалната ера“.
В същото време не всеки разбира напълно как трябва да изглежда независимия живот на острова. „Политиците не са много наясно какво всъщност означава независимост. Това икономическа независимост ли е? Чувство за независимост? Да имаш собствени граници? Говорим за това толкова много, защото ни прави емоционални. Искаме независимост, но всички имаме много различни дефиниции за това какво е независимост“, каза главният редактор на Sermitsiaq Масана Егеде (между другото, не съименник на премиера, а полубрат).
Една от основните пречки пред свободата са финансите.
Дания субсидира гренландската икономика с над 550 милиона евро годишно.
Това е голяма част от бюджетните приходи на острова, което му позволява да покрие разходите за насърчаване на заетостта, здравеопазване и образование. Европейският съюз също участва във финансирането на Гренландия, макар и по-скромно, въпреки че островът не е член на съюза. При тези условия получаването на независимост би означавало огромна дупка в бюджета на Гренландия.
Не по-малко съмнителна е и степента, в която островът ще може самостоятелно да се грижи за собствената си сигурност, като се имат предвид както твърденията на Доналд Тръмп, така и повишеното внимание към Арктика от Русия и Китай.
