Конституционният съд е без глас, държавата – в пенсия
Скандалът около делото по оспорване на законността на изборите за 51-ото Народно събрание придоби размери и характер на криминална афера с убийство, достойна за перото на Агата Кристи. Жертвата е държавността, а единственият законен арбитър Конституционният съд е поставен в жалката ситуация да обяснява защо не може да си свърши работата.
Всички участници в историята твърдят, че са невинни, те са вода ненапита. Те се кълнат, че нямат нищо общо с „убийството“ и предлагат алиби в подкрепа на твърденията си.
От време на време на сцената се появява и бързо изчезва призрачната сянка на корпулентната фигура на вечния заподозрян Делян Пеевски.
Всички очакват да се появи Еркюл Поаро, напрежението се нагнетява с всяка изминала минута и съспенсът става неудържим.
В разследването си Поаро вероятно би тръгнал от самото начало. Когато по времето на третото правителство на ГЕРБ бяха приети промените в Закона за електронното управление, засягащи невъзвратимо изборния процес.
Благодарение на тях държавата се сдоби с „доверен партньор“ в лицето на новия национален системен интегратор на републиката „Информационно обслужване“ АД, на чиито плещи легна голяма част от процедурата по отчитането на изборите. Промените бяха приети с гласовете на коалиционното мнозинство ГЕРБ-Обединени патриоти, подкрепени от „Воля“ на Веселин Марешки, и пробивният златен пръст на ДПС. А опозицията в лицето на 80-те депутати от БСП не си направиха труда да бъде опозиция.
С назначаването на доверен партньор, чиято деликатна роля е да отчита резултатите от всички избори, държавата се оттегли и отстъпи място на частно акционерно дружество. Държавата се пенсионира, с благословията на Народното събрание, което сега щяло да вика всички участници в скандала, за да ги изслуша…
В отсъствието на държавата, ЦИК се опита да изясни отношенията си с доверения партньор „Информационно обслужване“ по повод конституционното дело за оспорване на законността на изборите.
Три пъти, майка и баща, ама всуе…
И ето че на сцената се появи и Софийска градска прокуратура, която според твърденията на ЦИК била получила всички материали и флашки по конституционното дело, въпреки че за това трябва да се пита самият Конституционен съд. Защото негова е компетенцията да прецени дали материалите доказват законността или незаконността на изборите.
Ама кой го пита КС?!
И понеже никой не го пита, мистерията стана съвсем плътна. Уж довереният партньор на държавната администрация заяви, че не е давала на прокуратурата никакви протоколи, а е върнала всички документи, получени от ЦИК, отново в комисията. И отсече, че не разполага нито с оригинали, нито с копия на протоколи.
От своя страна Софийска градска прокуратура обяви, че извършва проверка във връзка с данни за липсващи бюлетини от последните проведени избори за Народно събрание. „Прокурорската преписката е образувана на 07.03.2025 г. по сигнал на „Информационно обслужване“ АД. Възложена е проверка на ДАНС по случая“, съобщиха от СГП.
И така в случая, освен гореизброените участници, вече е замесена и ДАНС. Работата става дебела, а изгледите резултатите от разследването да бъдат достатъчно обективни, в отсъствието на пенсионирания КС, олекват като пролетна мъглица, заради възможната политическа намеса, каквито обвинения със сигурност ще се появят. Като добавим мистериозно появяващата се и изчезваща сянка на вечния заподозрян, стойността на въпросните материали и флашки по конституционното дело хептен олеква, а съдбата на самото конституционно дело става непредвидима.
Така че, дори и Еркюл Поаро да се яви на сцената, нищо няма да стане.
Да не беше криминален трилър, случаят би намерил просто разрешение в стила на уестърна. Раздават пищовите и кой е по-бърз в стрелбата, той печели.
Но не, и уестърнът не върши работа, защото накрая все остава един-единствен герой. И той вече няма зад кого да се крие, докато си върши мръсната работа.
А това не е по нашенски…
