От 2017 г. индустриала зона „Кърджали“, обособена на територията на някогашното летище, функционирало до 2000 г., се прокламира като нов проект за Национална компания „Индустриални зони“ ЕАД. В същото време тя не е записана сред осемте зони и паркове в концепцията за развитие на компанията за периода от 2024 г. до 2028 година.
Във връзка с този пропуск по време на парламентарния контрол трима депутати от „ДПС – Ново начало“ – Елван Гюркаш, Айтен Сабри и Байрам Байрам поставиха два въпроса на министъра на икономиката Петър Дилов какви са реалните планове за развитието на индустриална зона „Кърджали“ и какви конкретни мерки ведомството му би предприело с цел възстановяването на летището.
Министър Дилов посочи, че индустриална зона „Кърджали“ е подходяща за компании от хранителната, преработвателната и текстилната индустрия, от сектор „Електроника“, „Електротехника“, „Селско стопанство“, „Преработка и производство на селскостопански продукти“. Освен това може да бъде използвана и с цел частни инвестиции в инсталиране на съоръжения и системи за използване на електрическа енергия и енергия за отопление и охлаждане от възобновяеми източници.
През годините към индустриална зона „Кърджали“ е проявяван инвеститорски интерес за реализиране на инвестиционни проекти в сферата на логистиката и производството, но до момента не е осъществена реална инвестиция. Основната причина затова е, че в повечето случаи инвеститорите търсят терени, върху които да могат веднага да стартират реализирането на инвестиционен проект – т.е. да имат изградени довеждаща и вътрешна инфраструктура.
На следващо място в индустриална зона „Кърджали“ не се правят инвестиции, тъй като имотите й не са свързани с електропреносната мрежа, а освен това, за да могат да се ползват, трябва да бъде изменено и тяхното предназначение, което към настоящия момент е за летище и аерогара и за друг поземлен имот за движение и транспорт.
Министър Дилов припомни и как се е стигнало до обособяването на индустриална зона „Кърджали“ – през 2017 г. към района в града бил проявен интерес от страна на потенциален инвеститор с молба за информация относно налични терени. Последвало подписване на меморандум за сътрудничество между Националната компания „Индустриални зони“ и администрацията на област Кърджали. Малко по-късно с решение на Министерския съвет от декември 2017 г. имотите, върху които попадат бившето летище „Кърджали“, са внесени като непарична вноска в капитала на Националната компания „Индустриали зони“ с цел обособяване и развитие на индустриална зона Кърджали. И до там.
Към настоящия момент от Национална компания „Индустриални зони“ са изготвили проектно проучване и концепция – предложение за зониране на имотите, като дружеството има амбицията да финансира изготвянето на Подробен устройствен план за индустриалните зони, както и да стартира проучвателните процедури за изграждане на вътрешна техническа инфраструктура при наличие на необходимите средства, които планира да събере от продажбата на терени. Във връзка с това са предвидени дейности по парцелиране на терените, промяна на статута на земята и проектиране на довеждаща инфраструктура с цел привличане на инвеститорски интерес.
Министър Петър Дилов уточни, че независимо че индустриална зона „Кърджали“ не попада в обхвата на Концепцията за развитие на индустриалните паркове и зони от 2024 г. до 2028 г. , няма пречка при наличие на реален интерес тя да бъде развита и да бъдат привлечени инвеститори.
По отношение на възстановяването на летище „Кърджали“ Дилов призна, че никой не е правил анализи – нито Министерството на икономиката и индустрията, нито Националната компания „Индустриални зони“. Причината – към тях официално не е било заявено подобно искане и никой не е демонстрирал намерение да възстанови функциите на бившето летище.
