Предприети са действия за избор на нови площадки за пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в софийските квартали „Младост“ и „Павлово“. Това обяви министърът на околната среда и водите Манол Генов по време на петъчния парлментарен контрол в отговор на въпроса на народните представители от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ – Манол Пейков и Александър Симидчиев. Двамата депутати се интересуваха именно от разположението на пунктовете за мониторинг на качеството на атмосферния въздух в Пловдив и в София.
Поставяйки въпроса, доктор Симидчиев посочи, че според Световната здравна организация един на всеки 10 българи умира заради замърсения въздух у нас. Това на годишна база са 12 000 смъртни случая или за 5 години България губи население, сравнимо с жителите на град с размерите на Велико Търново. Депутатът от ПП-ДБ бе категоричен, че жителите на най-големите градове в България – София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе и Димитровград, страдат от последиците на замърсения въздух.
Той се позова на Съда на Европейския съюз, според който местоположението на пунктовете за мониторинг играе основна роля в системата за оценка и подобряване на качеството на въздуха. Причината – неправилното разположение на пунктовете за мониторинг може да доведе до събиране на данни, които занижават, изкривяват или скриват реалното замърсяване на въздуха.
Д-р Симидчиев обърна внимание и че в София броят на станциите, които измерват най-вредните частици – фините прахови частици с размер до 2.5 микрона, е крайно недостатъчен, тъй като реално има само една подобна станция.
Ето защо депутатът от ПП-ДБ попита какви конкретни мерки предвижда Министерството на околната среда и водите с цел по-доброто изчисляване на замърсеността на въздуха и трайното премахване на замърсяванията в най-големите градове в България.
В отговора си министър Манол Генов обясни, че разположението на пунктовете за мониторинг към Националната система за мониторинг на качеството на атмосферния въздух е извършено съгласно изискванията на европейското и националното законодателство.
Това означава, че при всяко едно поставяне на съответния измертаветелен уред се отчитат конкретните условия на предоставените от съответната община терени, както и няколко допълнителни изисквания, свързани с териториалното планиране, наличието на електрозахранване, на телефонни комуникации, сигурност, необходимост от съвместно разполагане на пунктовете за измерване на проби за различни замърсители.
Екоминистърът подчерта, че по закон документацията за разполагането на пунктовете за мониторинг се актуализира и преразглежда на всеки пет години, за да се потвърди, че критериите за избор на площадките за мониторинг и разположението на всяка една от тях продължават да са валидни. Последно такъв преглед е извършен през 2022 г. от работна група, сформирана със заповед на тогавашния министър на околната среда и водите. От извършения преглед тогава е установено, че значителна част от пунктовете за мониторинг отговарят на изискванията. За онези пунктове, за които са констатирани несъответствия, са предложени коригиращи мерки.
В случай, че е необходим избор на нова площадка, се следва установена процедура – съответната община предлага възможни терени, около които не се очакват съществени инфраструктурни промени. За всеки конкретен избор на площадка се изготвя протокол, който се подписва от членовете на работната група, които включват представители на МОСВ, на Изпълнителната агенция по околна среда, на регионалната екоинспекция, на регионалната лаборатория и на общината на чиято територия ще бъде поставена станцията.
По отношение на премахването на замърсяването в най-големите градове екоминистърът цитира общо колко пари са вложени:
– по Оперативна програма „Околна среда“ 2014, както и чрез настоящата програма „Околна среда“ 2021 – 2027 са предоставени: 119 млн. лева за подмяна на стари отоплителни уреди на дърва и въглища и 500 млн. лева за градски електротранспорт с цел намаляване замърсяването от транспортните средства.
Също така с над 11 млн. лева ще бъдат подпомогнати общините София и Пловдив, които работят по въвеждане на зони с ниски емисии.
По този повод министър Генов поясни, че в София е била реализирана така наречената нискоемисионна зона, като при нея контролът върху изхвърляните вредни емисии се е осъществявал на база годината на производство на автомобила. По думите му тя не е била особено ефективна. Генов изрази опасения какво би станало, ако опитът с нея автоматично се пренесе в Пловдив, където има сериозни задръствания.
„Ние все още нямаме необходимия научен и емпиричен потенциал, за да можем да идентифицираме замърсителите и много често това води до объркване на кметовете на общините, които са отговорниците по чистотата. Те взимат мерки, които не са адекватни на състоянието на замърсителите„, коментира Манол Генов.
В същото време той добави, че в България вече има технически възможности, с които могат точно да бъдат идентифицирани замърсителите, но те са изключително скъпи. В тази връзка екоминистърът поясни, че с екипа си ще се опитат през фондовете в Министерството на околната среда и водите да помогнат на общините, така че те с голяма точност да открият кои са източниците на фини прахови частици и адекватно да реагират.
Той обърна внимание и на вторичното замърсяване с фини прахови частици от калните петна, като поясни, че от МОСВ подпомагат общините, които страдат от този проблем. По-конкретно той даде пример с три общини, едната от които – Пловдив, с които били сключили договор за предоставяне на 100% безвъзмедна финансова помощ за ликвидиране на калните петна. За Пловдив сумата била малко под 11 млн. лева.
След като изслуша отговора на екоминистъра, Симидчиев обяви, че според него е необходима междуинституционална координация. Той изрази мнение и че вероятно програмите не навсякъде работят добре, тъй като по тях има много непрозрачни условия и съответно изпълнители, които се възползват от подобни слабости.
В края на изказването си Симидчиев призова екоминистерството да припознаят като свои съмишленици и гражданските мрежи с датчици. Той призна, че те не са стандартизирани, както официалната мрежа, но са около 700 пъти повече от официалната мрежа и като допълнителен компонент на мониторинга на въздушното замърсяване дават географска и времева резолюция, която официалните станции не могат да предоставят.
