Денят на Свети Патрик се свързва с празненства, ирландски национализъм и най-вече със зеления цвят: зелени дрехи, зелени детелини, зелена бира и дори зелени реки. В миналото е бил по-скоро тържествен празник, на който много по-често се е виждал синият цвят. Всъщност съществува дори цвят, известен като „синьото на Свети Патрик“.
Историците знаят малко за Свети Патрик. Смята се обаче, че той е роден през V век с името Меуин Сукат.
Той не е бил ирландец – роден е в Уелс, като син на римско-британски държавен служител. По-късно е бил пленен от ирландски пирати и поробен в Ирландия. След шест години се връща в Британия, но след това отново отива в Ирландия като мисионер, за да покръства езичниците. В даден момент приема латинското име Патрициус. Първите доказателства, че Свети Патрик е почитан в Ирландия са от X век.
В началото на XVII век ирландският свещеник Люк Уадинг убеждава Католическата църква да обяви 17 март за празничен ден в чест на Свети Патрик. По онова време религиозните празници не били шумни тържества. Католиците обикновено отивали на литургия и след това празнували с тиха семейна вечеря. Денят бил отбелязван и от други като англикани и лутерани. Но на тези чествания преобладавал синият цвят.
The Dublin Evening Post съобщава, че през 1785 г. в Дъблин група мъже, които се определяли като патриоти „марширували в грандиозна процесия из града, облечени в истинско синьо и носещи със себе си различни любопитни символи“.
Констанс Маркиевич, която се сражава във Великденското въстание през 1916 г. и става първият министър на труда в Свободната ирландска държава, твърди, че синьото е „старият цвят на Ирландия“. За да свърже миналото с националистическото движение, тя избира синьото като фон за знамето на Ирландската гражданска армия.
През 1934 г. ирландският политик У.Т. Косгрейв заявява, че синият цвят е „в пълно съответствие с нашата традиция и национална история и е свързан с най-почитаната памет на нашия покровител Свети Патрик“.
Смяната на цветовете
От XII век Ирландия е била британска колония. Подобно на американските колонисти, които се бунтуват срещу британската корона, група ирландски революционери, наречени „Обединени ирландци“, започват въстание през 1798 г. с цел независимост.
Въстанието, ръководено предимно от протестанти от средната класа, с подкрепата на някои католици, използва „носенето на зелено“ като символ на ирландския национализъм и борбата срещу британския империализъм.
Въпреки че въстанието се проваля, зеленият цвят остава символ на национализма. През 1801 г. британското правителство включва Ирландия в Обединеното кралство, за да предотврати бъдещи бунтове и предоставя повече права на протестантите за сметка на католиците.
През XIX век Ирландия става все по-сектантска, а национализмът започва да се свързва основно с католицизма. С нарастващата роля на национализма и превеса на католиците над протестантите, зеленият цвят се утвърждава като основен символ, особено защото вече е използван от „Обединени ирландци“.
Зеленият цвят прекосява океана
До 1840 година повечето ирландски емигранти в Америка били протестанти, потомци на шотландски заселници в Улстър, известни по-късно като шотландски ирландци. Те също празнували Деня на Свети Патрик, за да поддържат връзката си с Ирландия.
Най-ранното документирано отбелязване на празника в Америка е през 1737 г. в Бостън, където се провеждат банкети в чест на Ирландия и Свети Патрик. През 1760 година ежегодните паради започват да се организират в Ню Йорк и на остров Монтсерат.
Голямата ирландска емиграция към Новия свят рязко нараства след Големия глад през 1840 г., когато картофената реколта се проваля и над един милион ирландски католици пристигат в САЩ. Изправени пред дискриминация от американските протестанти, които ги обвиняват, че са по-лоялни към папата, отколкото към САЩ, те започват да използват Деня на Свети Патрик, за да изразят гордостта си от ирландската идентичност. Празненствата стават символ на достойнство и чест, а също така призив за независимост на Ирландия, доказвайки, че и те вярват в републиканските принципи.
Ирландските националистически групи в САЩ – като Фенианите, Clan na Gael и по-късно Irish Northern Aid – участват в тези паради, носейки зелено в знак на подкрепа за ирландския национализъм и като връзка с революционери като „Обединени ирландци“.
В самата Ирландия обаче Денят на Свети Патрик остава по-скоро религиозен ден без шумни празненства. Ирландското правителство официално признава 17 март за официален празник едва през 1903 г., а първият парад в Дъблин се провежда чак през 1931 година. Дори пъбовете в Ирландия остават затворени на този ден до 1961 година.
От 1922 г., когато 26 от 32-те ирландски графства стават полу-независими, официалният флаг на Ирландия е трицветен: зелено за католиците, оранжево за протестантите и бяло в средата – символ на мира. Въпреки това, благодарение на ирландската диаспора и връзката ѝ с национализма, зеленият цвят остава символ на Ирландия и Деня на Свети Патрик по целия свят.
Въпреки тази промяна, синьото все още играе символична роля в Ирландия. От 1945 г. президентският флаг на Ирландия има златна арфа на тъмносин фон.
Четете още : Северна Ирландия ще бойкотира празненствата за Деня на Свети Патрик в Белия дом.
