Планът на Доналд Тръмп за бърз край на войната в Украйна изглежда работи, защото и Москва, и Киев са съгласни със сключването на 30-дневно примирие, но предстои уточняване на детайлите. Очаква се тази седмица президентът на САЩ да разговаря с руския си колега Владимир Путин за начините за прекратяване на тригодишния конфликт.
През уикенда Белият дом обяви, че руският президент „приема философията“ на условията за прекратяване на огъня и мира на Тръмп. После Москва съобщи, че ще търси „железни гаранции“ в евентуална мирна сделка за Украйна, а държавите от НАТО трябва да изключат веднъж за винаги членство на Киев. Украинският президент Володимир Зеленски пък заподозря, че Кремъл не проявява реален интерес към прекратяване на войната, посочвайки като пример продължаващата серия от въздушни удари по украински градове.
Ако споразумението за примирие бъде постигнато скоро, държавите членки на ЕС
трябва да реагират бързо и да решат дали ще изпратят мироопазващи сили.
Темата предизвика ново разделение между страните от блока, като малка част от тях са склонни да изпратят свои войници. Преди месец Тръмп обяви, че американски войник няма да стъпи в Украйна, защото това си е проблем на Европа, от която ни дели красив океан.
Миналата седмица френският президент Еманюел Макрон заяви, че Франция, Великобритания и Украйна работят върху план, според който европейски миротворци ще следят за спазването на споразумението за прекратяване на войната след постигането му. Готовност да участват в подобен план при постигане на примирие до този момент са изразили Франция, Великобритания, Швеция, Австралия, Турция, Нидерландия и Белгия.
Британският премиер Кийр Стармър настоя по време на видеовръзка с лидерите на държавите членки на НАТО в събота (15 март)
САЩ да предложат механизъм за гарантиране на сигурността на тези сили.
Което означава, че Европа прехвърля топката отново в полето на Вашингтон. Според него тази мярка е ключова за възпирането на Путин от бъдещи нападения.
Руският външен министър Сергей Лавров осъди тези планове и заяви, че Москва ще приеме миротворци само от „неутрални“ по отношение на войната държави. Според него присъствието на европейски сили в Украйна е откровено враждебна цел и независимо дали са под флага на ЕС или под националните си флагове, те ще се смятат за войски на НАТО.
Заместник-председателят на руския Съвет за сигурност Дмитрий Медведев коментира в социалните мрежи през уикенда, че
Макрон и Стармър се правят на глупаци и че целта им е война между Русия и НАТО.
Източноевропейските страни, сред които и България, вече заявиха, че няма да изпращат войници, въпреки че подкрепят усилията за мир в Украйна. Италианското правителство също обяви, че няма да се включи, но предлага посредничество с Тръмп, с когото премиерът Джорджа Мелони е в много добри отношения.
Темата ще бъде обсъдена на 20 март в Лондон, където ще се съберат началниците на Генщабовете на страните на страните от НАТО. На същия ден лидерите от ЕС ще разговарят в Брюксел, където ще обсъдят отново въпроса, след като на срещата им преди две седмици не успяха да се споразумеят.
След като предупреди
европейските членове на НАТО да спрат да се възползват гратис от защитата на САЩ,
президентът Тръмп пренебрежително остави ЕС извън преките преговори за прекратяване на войната в Украйна. Все пак обаче Европа не се отказва да играе някаква роля, макар не водеща, в предстоящите преговори, въпреки враждебните сигнали от Вашингтон и Москва.
Това означава, че дори бъдещото споразумение между Киев и Москва да не включва изпращане на европейски войници, Брюксел трябва да намери начин да участва в процеса. Според мнозина дипломати, това може да се случи като затегне отбраната си и започне да излиза с по-ясни позиции.
