През идната седмица централните банки ще имат нелеката задача да направят първата си колективна оценка на влиянието на търговските политики на американския президент Доналд Тръмп върху световната икономика. Паричните стратези от Вашингтон до Лондон и Токио вече взеха първите си решения за размера на кредитните разходи на страните си след като през януари Тръмп влезе в Белия дом. Но това се случи преди значителната ескалация на реториката и на мерките на Вашингтон срещу съседи, партньори и конкуренти. Което вероятно ще принуди централните банкери този път да изчакат преди да коригират монетарната си стратегия.
Глобалните митнически ставки вече са факт за стоманата и алуминия, а Канада, Китай и Европейският съюз са подложени на допълнителен стрес от гнева на американския президент – все още висящи заплахи преди няколко седмици, които вече са пълномащабни пречки пред световния търговски обмен. И паричните стратези от глобуса със сигурност ще се затруднят да преценят къде точно ще е по-сериозният удар от тях – върху растежа или върху инфлацията – сериозен мотив да не правят нищо засега.
Възникналите нови опасения за потенциална рецесия в Съединените щати, които заляха Уолстрийт през последната седмица заличиха почти 5 трлн. щ. долара от щатския борсов индекс S&P 500 вероятно няма да умилостивят Федералния резерв да понижи лихвите. Запазване на досегашните лихвени проценти е и най-вероятният изход от съвещанията на централните банкери в Япония, Великобритания и Швеция. Очаква се да ги последват и колегите им от Южна Африка, Русия и Индонезия.
Други пък вероятно ще действат незабавно, най-вече заради съществуващи рискове, и успоредно с това ще оценяват въздействието на мерките на Тръмп. Наппример, Централната банка на Бразилия се очаква да увеличи кредитните разходи отново, за да възпре надигащата глава инфлация.
Паричните стратези на половината от десетте най-активно търгувани валути в света, редом с други партньори от Г-20, ще трябва да определят новите лихвени проценти през идната седмица.
Сред първите е Паричният комитет на Федералния резерв,
който се очаква да остави без промяна базовите лихви на Съединените щати на 19 март, след края на двудневното си съвещание. Това, според икономисти, е най-вероятният резултат от дискусиите, въпреки бързо влошаващото се доверие на бизнеса и на домакинствата в икономическата перспектива на американското стопанство. Просто защото възможностите на американските централни банкери да понижат лихвените проценти са ограничени от ръста на инфлационните очаквания.
Пазарните играчи ще съсредоточат вниманието си върху новите икономически прогнози на паричните стратези, както и върху пресконференцията на шефа на Федералния резерв Джеръм Пауъл, за да подразберат каква ще е бъдещата стратегия. Икономисти очакват щатските централни банкери да понижат кредитните разходи на две порции до края на годината, като първата ще е през септември.
Засега Федералният резерв изчаква развитието на инфлационния процес, както и по-голяма яснота за икономическото въздействие на политиките на Тръмп. Пауъл подчерта през този месец, че институцията не е притисната да сваля бързо лихвените проценти. Но предвид мощните продажби на Уолстрийт през последните дни и нарастващите тревоги за растежа, банковият шеф вероятно ще трябва да поясни дали той и колегите му ще са готови да се задействат, ако икономиката се влоши.
Също на 19 март, и „Банк ъф Джъпен“ се очаква да запази без промяна лихвите на Япония.
Банковите парични стратези оценяват влиянието на януарското им лихвено увеличение, като акцентът е дали продължаващата слабост на японската йена, високата инфлация и сериозният ръст на трудовите възнаграждения ще отворят врата за ново повишение на лихвените проценти на 1 май. Икономисти не предвиждат лихвен ръст до юли.
На съвещанието на 19 март на Бразилската централна банка драма не се очертава.
Паричните стратези на „Банко сентрал до Бразил“ вече обявиха, че ще повишат за трети пореден път основната лихва на страната със 100 базови пункта – до 14.25 процента. Анализатори и търговци очакват 15% годишна лихва в края на 2025-а.
В Европа, Европейската централна банка направи шестото си лихвено понижение на 6 март
и свали депозитната лихва до 2.50%, като се въздържа да посочи категорично бъдещите си парични действия. На 12 март председателката на институцията Кристин Лагард описа предизвикателствата пред мнозинството глобални партньори и посочи, че работата на паричните стратези е станала много по-тежка.
„Нивото на несигурността, пред която сме изправени, е изключително високо“, каза Лагард. И добави, че „поддържането на стабилността в новите условия ще е огромна задача“.
Заместник председателят на ЕЦБ Луис де Гиндос пък коментира в интервю за „Сънди таймс“ на 16 март, че в момента несигурността е още по-висока отколкото по време на пандемията от КОВИД-19. Първо, заради политиката на новата администрация на Съединените щати не само по отношение на митата, но и заради облекчаването на регулаторните режими за банките, небанковите институции и криптоактивите, както и заради намеренията на Белият дом да внесе промени в корпоративния данък, които ще засегнат капиталовите потоци от двете страни на Атлантика. На второ място е новото отношение на Вашингтон към отбраната на Стария континент и предложението на Европейската комисия за увеличение на националните военни разходи с 1.5% от БВП – решение, което ще повлияе на макроикономическата перспектива.
„Банк ъф Ингланд“ няма да промени кредитните си разходи на 20 март и базовата й лихва ще остане 4.50 процента.
Последните данни за растежа показаха изненадващо охлаждане и паричният комитет на Английската централна банка вероятно ще призове инвеститорите към по-предпазлив подход по отношение на по-нататъшните лихвени редукции в условията на растящото геополигтическо напрежени, упорития ценови натиск и несигурността, внесена от първия бюджет на лейбъристкото правителство.
Паричните стратези дисиденти вероятно ще подкрепят още едно, четвърто от август 2024-а лихвено понижение. Но умерените им колеги от комитета вече демотстрираха все по-задълбочаващо се несъгласие за подобна мярка през последните седмици.
Лихвеното решение на Националната банка на Швейцария на 20 март обаче е обвито в неизвестност.
Много икономисти прогнозират финална редукция от 25 базови пункта – до 0.25%, за да се защити националния растеж от глобалната реакция на евентуалната предизвикана от Тръмп икономическа слабост. Като се има предвид обаче по-слабия натиск на силния швейцарски франк засега, съхранението на необходимите прецизни мерки за бъдещо разхлабване на паричната политика като защита срещу паричен прилив, може да убеди паричните стратези да не променят кредитните разходи.
Шведската „Риксбанк“ вероятно ще запази на 2.25% базовата си лихва на 20 март след пет поредни лихвени редукции.
Шведските парични стратези вече заявиха предпочитанията си да оценят идващото със закъснение въздействие на досегашните орязвания на лихвените проценти върху забавения икономически растеж и по-бързият от очаквания инфлационен натиск може да затвърди мнението им.
Фундаменталните индикатори на Швеция са доста противоречиви. От една страна, БВП на страната отчете най-силния си ръст за последните две години и половина през четвъртото тримесечие на 2024-а. Индикаторите от анализа обаче показват бъдеща слабост. Анализаторите пък загърбват прогнозите си за още едно лихвено понижение с 0.25% през този низходящ лихвен цикъл, като пазарите са вкарали в цените редукция от едва три базови пункта до съвещанието на паричните стратези през август срещу 38 в края на февруари.
„Банк России“ ще проведе редовното си съвещание за паричната политика на 21 февруари.
Инфлацията в страната надхвърли 10% през февруари и централните банкери ще оценявата неолходимостта от още едно увеличение на лихвите, като базовата е на рекордно високите 21% от октомври 2024-а. Икономисти очакват „Банк России“ да се въздържи от лихвени промени за трети пореден път.
