Нидерландският политик Питер Омциг – основател и ръководител на десноцентристката партия „Нов обществен договор“, която е част от управляващата коалиция на Нидерландия, предупреждава, че одобреният от лидерите на Европейския съюз план за военни разходи в размер на 800 млрд. евро може да качи равнищата на правителствените задължения в блока и лихвените проценти. Омциг е сподерил пред „Файненшъл таймс“, че подкрепя по-високите харчове за отбрана, но твърди, че безконтролното ползване на заеми има сериозни последствия.
Премиерът на Нидерландия Дик Скоф подкрепи предложения от Европейската комисия разходен пакет от 800 млрд. евро на лидерската среща на 6 март. Неговото решение обаче срещна неодобрението на парламента на страната, като законодателите на три от четирите партии в правителството, включително и на „На нов обществен договор“, гласуваха против него.
Омциг припомня кризата на държавния дълг в еврозоната през 2009-2015 г. и „експлозията“ на публичните дефицити. „Държавите ще задлъжнеят още повече точно когато вече са с невероятно по-голямо дългово бреме от останалия свят“, твърди политикът. И препраща към Гърция и цената, платена не само от гръцките граждани, но и от целия блок на еврото, за безконтролните заеми. Увеличението на лихвените проценти и рецесията направи невъзможно обслужването на дълга от гръцкото правителство през 2010-а и принуди другите членове на еврозоната и Международния валутен фонд да южната ни съседка, за да оцелее еврото. А в замяна Атина предприе болезнени бюджетни редукции.
Правителството на Нидерландия подкрепи на 14 март решението на Скоф за плановете за превъоръжаването на Европа (ReArm), но при условие премиерът да наложи вето на всяко предложение за емитиране на повече общи дългови книжа или за облекчаване на фискалните правила, които да не се отнасят за разходите за отбрана за неопределен срок. Одобрението дойде след интензивни преговори между партиите в управляващата коалиция, три от които първоначално настояваха Нидерландия да не участва в ReArm.
Европейската комисия предложи военните разходи да бъдат изключени за срок от четири години от правилата за бюджетния дефицит и дълга на страните от ЕС, което да им позволи да похарчат общо 650 млрд. евро за отбрана без да попадат в наказателна процедура. Германия обаче поиска това изключение да се прилага „в дългосрочен план“. За да стимулира превъоръжаването на общността, Брюксел ще емитира общ дълг в размер на 150 млрд. евро, ползвайки собствения си върхов кредитен рейтинг, като средствата впоследствие ще се предоставят на отделните правителства под формата на евтини заеми.
Дълговото бреме на много страни членки на ЕС се разду по време на пандемията от КОВИД-19, като размера на задълженията на Франция, Италия и Испания надхвърли БВП. Когато Германия, която има по-ниски дългови равнища, обяви на 5 март плановете си да работи с по-високи дефицити за превъоръжаване и инвестиции в инфраструктура, доходността на държавните й облигации скочи с цели 40 базови пункта в рамките само на два дни. И въпреки че впоследствие загуби част от спечеленото, годишната възвръщаемост на книжата остава по-висока от стойностите преди съобщението.
Икономисти на нидерландската банка „Ай Ен Джи“ предупреждават, че европейският план за превъоръжаване „представлява ясен възходящ риск за лихвените проценти“. Омциг пък е категоричен, че Хага ще се противопостави категорично на нов опит за емитиране на съвместен дълг и посочва, че Нидерландия се е съгласила единствено на създаването на фонд за възстановяване от пандемията за 800 млрд. евро, подкрепен от общи дългови емисии, при условие, че това ще е еднократна акция.
„Страхуваме се“, че фондът за възстановяване ще бъде копиран за отбрана, коментира Омциг. И посочва, че страната му е получила около 5 млрд. евро от въпросното дружество, но ще плати близо 35 млрд. евро от свързания с него дълг заради силната си икономика.
Растящите лихвени проценти ще добавят по 30 млрд. евро годишно към бюджета на ЕС от 2028-а нататък за погасяване на главници и лихви – около една шеста от общия размер.
Омциг твърди, че Нидерландия е увеличила разходите си за отбрана до 2% от БВП през миналата година и е покрила целевите параметри на НАТО. Но признава, че трябва да се направи повече.
Нидерландският политик, който е доктор по икономика, смята, че перспективата за американски мита или за друг енергиен ценови шок налага страните членки на ЕС да изградят буфер срещу друга рецесия. Защото, ако има нов финансов удар върху еврозоната, определено ще последват трудни времена.
