В края на дебатите по законопроекта за бюджета на НЗОК и преди да се премине към гласуването на отделните предложения, бе дадена 30-минути почивка за вечеря ифтар. Тя е традиционна за спазващите поста по време на свещения месец Рамазан. Почивката бе поискана от депутата от „ДПС – Ново начало“ – Хюсеин Хафъзов.
По време на дебатите по законопроекта за бюджета на НЗОК депутатите от „Възраждане“ и от „Продължаваме промяната“ – „Демократична България“ водиха спор около необходимостта частните болници да обявяват обществени поръчки за доставките на лекарства. Цвета Рангелова от „Възраждане“ посочи, че Съдът на Европейския съюз е излязъл с решение, че частните болници не могат да бъдат задължени да правят подобно нещо. Надежда Йорданова от ПП-ДБ й опонира, отбелязвайки, че България е обект на наказателна процедура на Европейската комисия тъкмо защото частните болници не обявяват търгове. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС обяви, че подобно твърдение е абсолютна лъжа.
Костадин Костадинов от „Възраждане“ бе категоричен, че от неговата парламентарна група защитават позицията, че частните болници не трябва изобщо да получават държавно финансиране. В хода на дебатите Васил Пандов от ПП-ДБ припомни как през септември 2023 г. и на второ четене парламентарната комисия, гледаща промените в Закона за обществените поръчки, е приела и частните болници да провеждат обществени поръчки, но после – в пленарната зала – промяната не успяла да мине заради гласовете на ГЕРБ-СДС и на „Възраждане“.
Пандов обясни, че тъкмо защото частните болници не провеждат обществени поръчки за лекарствата, които те купуват, техните цени са между 28 и 60 пъти по-високи от тези в държавните лечебни заведения. За да се реагира на това, в Закона за здравното осигуряване бил приет механизъм, с който НЗОК да може да регулира цената, по която плаща за скъпите лекарства – а именно чрез така наречената средно претеглена стойност. След запитване до управителя на НЗОК, Васил Пандов получил отговор, че благодарение на новия механизъм за 6 месеца са спестени около 2 млн. лева. Депутатът от ПП-ДБ обаче бе категоричен, че ако все пак започнат да се провеждат обществени поръчки, то спестените пари ще бъдат между 70-100 млн. лева.
Кирил Петков от ПП-ДБ постави реторичния въпрос дали в пленарната зала няма едно скрито лоби на частните болници, което си има и политически партии. Асен Василев от ПП-ДБ припомни клетвата на депутатите, с която те са обявили, че при всички свои действия ще се ръководят от интересите на народа, а не от тези на лобитата и на частните болници.
В хода на дебатите Васил Пандов посочи, че бюджетът на НЗОК отстъпва от всички политики за превенция и профилактика и се връща към разходването на средства без никаква програма и политика в тях, като не прави нищо за намаляване на доплащанията от страна на пациентите и за подобряване на достъпа им до здравеопазване. Той дори обяви, че предлаганата план-сметка влиза в противоречие с програмата на управляващите.
Александър Симидчиев от ПП-ДБ пък обърна внимание за риска от корупционни практики, когато туморните маркери започнат да бъдат договаряни от НЗОК пряко – като медицински изделия – мярка, предлагана като нововъведение от сега управляващото мнозинство.
За да бъде по-ясен, Симидчиев даде следното разяснение: Използването на биомаркерите се смята за медицинска диагностична дейност, която позволява да се прецизира лечението при определени видове тежки заболявания – най-често онкологични.
Принципно, когато извършва диагностична дейност, НЗОК заплаща дейности, а не продукти. Във връзка с това Симидчиев даде следния пример – НЗОК не заплаща скенер, а извършването на изследване със скенер. Ето защо за депутата бе странно, че в бюджета на НЗОК за 2025 г. е заложено част от биомаркерите да бъдат приравнени на медицински изделия и за тях касата да сключва договор като за конкретен подобен продукт.
Симидчиев продължи с разясненията, посочвайки, че биомаркерите не се влагат в човешкия организъм подобно на зъбна протеза, става или на протеза на крайник, заради което според него не е редно НЗОК да ги плаща директно. Той заподозря, че с предлаганата мярка ще се ограничи възможността за конкуренция, а оттам и ще се задават много по-високи цени.
