„Mяра“: Едва 16.5% от българите вярват в честността на изборите през октомври

Три пъти повече дарения от физически лица са получили партиите за последния, Според проучване около 3 млн. българи се очаква да гласуват, пет партии влизат в парламента

Доверието в изборите е исторически ниско. Българите предпочитат машинен вот. Централната избирателна комисия събира негативизъм на фона на изборния скандал. Не толкова негативни са нагласите към Конституционния съд.

Само 16.5% вярват, че изборите през есента са били свободни и честни, докато 63.2% са на обратното мнение, сочи социологическото проучване на агенция „Мяра“ на Първан Симеонов.

Агенцията отчита исторически ниско ниво на доверие в изборите. Единствената група, която определя изборите като свободни са симпатизантите на ГЕРБ, която отново беше първа политическа сила.

Проучването е проведено „лице в лице“ с таблети между 6 и 14 март 2025 г. сред 808 пълнолетни български граждани. 1% от извадката се равнява на около 54 000 души. То идва на фона на скандалите около изборното дело, което се превърна в голяма обществена тема.

На 10 март председателят на Конституционния съд Павлина Павлова направи безпрецедентно обръщение към нацията, с което обяви, че се прави опит за саботаж на конституционното дело за изборните резултати. Тогава се разбра, че прокуратурата се опитва да се намеси в делото. След това към атаките срещу съда се включиха и управляващите, които приеха и декларация в парламента.

Въпреки междуинституционалната битка в края на миналата седмица Конституционният съд обяви за незаконен избора на 16 депутати, а в парламента влезе и партия „Величие“.

Хората вярват на Конституционния съд, но се съмняват в ЦИК

Повече от половината анкетирани (52.3%) имат негативна нагласа спрямо Централната избирателна комисия. Положително мнение имат около 20% от българите, а останалите се колебаят.

Мнението на хората за Конституционния съд е по-високо. Той получава одобрението на 30.2% от българите, негативни нагласи имат 37.2%, докато останалите не са сигурни.

„Отношението към КС пък е на практика поделено на три между „да“, „не“ и „не знам“ – което в българския контекст е или позитивно свидетелство, или знак за сравнително ниска запознатост“, посочва социологическата агенция.

Българите предпочитат машинен вот

Проучването показва, че машините се оказват по-предпочитаният начин за гласуване сред българските граждани от хартиения вот. Близо 37% от анкетираните предпочитат гласуване само с машина, 30.1% смесено гласувне, докато само хартия избират 17.3% от анкетираните.

„По-младите българи предпочитат машинно гласуване дори и ако са привърженици на ГЕРБ и ДПС-Ново начало, които често критикуват машинния вот“, посочват от „Мяра“.

Избирателите на БСП и ДПС-Доган, където има повече възрастни избиратели, имат по-голямо желание за хартиен вот.

Ако трябва да избират единствено между машина и хартиена бюлетина пък разликата в предпочитанията е още по-голяма. 52.5% от хората предпочитат само вот на машина, докато 22.8% са съгласни с гласуване само на харитя.

По този показател двете фракции на ДПС са тези, чиито привърженици по-скоро избират хартиената бюлетина, особено формацията на Ахмед Доган.

Facebook
Twitter
LinkedIn
Telegram
WhatsApp

Още от категорията..

Последни новини

Смятате ли, че резкият спад на туристи на българското Черноморие ще се оправи с правителствени решения?

Подкаст