И на второ четене депутатите приеха законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), който е с общ размер 9.47 млрд. лева.
Приходите от здравноосигурителни вноски са в размер на 5.74 млрд. лева или с 866.6 млн. лева повече в сравнение със същите през 2024 г., като те са заложени в съответствие с допусканията и разчетите в прогнозата на Националната агенция за приходите за 2025 г., при които са отчетени ефектите от увеличения размер на минималната работна заплата, от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващи се лица и от увеличението на максималния осигурителен доход.
Трансферите за здравно осигуряване са в размер 3.5 млрд. лева или с 430.9 млн. лева в повече в сравнение с 2024 година. Ръстът се дължи на промяната в размера на пенсиите, на увеличението на максималния осигурителен доход и на ръста от 5% на осигурителния доход, върху който държавата внася здравни вноски за лицата и останалите категории лица, които се осигуряват за сметка на държавния бюджет.
В бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2025 г. са предвидени 191.1 млн. лева като трансфери от Министерството на здравеопазването по бюджета на НЗОК за заплащане на дейности извън обхвата на задължителното здравно осигуряване. Спрямо 2024 г. завишението е в размер на 12 млн. лева.
Разпределението на здравноосигурителните плащания по бюджета на НЗОК е следното:
– за първична извънболнична медицинска помощ – 647.57 млн. лв. или 16.1% ръст спрямо 2024 г.;
– за специализирана извънболнична медицинска помощ – 658.21 млн. лв. или 16.1% ръст спрямо 2024 г.;
– за дентални помощ – 416.46 млн. лв. или 16.1% ръст спрямо 2024 г.;
– за медико-диагностична дейност – 303.85 млн. лв. или 16.1% ръст спрямо 2024 г.;
– за лекарствени продукти – 2.35 млрд. лева или ръст 16.3% спрямо 2024 г.;
– за болнична медицинска помощ – 4.15 млрд. лв., в това число 68 млн. лв. за финансиране и осигуряване на медицински персонал в лечебните заведения за болнична помощ или 16.3% ръст спрямо 2024 г.;
– за медицински изделия, прилагани в болничната медицинска помощ – 207. 34 млн. лева или 27.8% ръст спрямо 2024 година.
В рамките на средствата за здравно-осигурително плащане за лекарствени продукти е дефинирана и нова група разходи на антинеопластични лекарствени продукти, включени в базовата химиотерапия за лечение на злокачествени заболявания от пакет със здравни дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК, и прилагани в условията на болнична медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински дейности, и за тях заложените средства са в размер на 26 млн. лева.
В бюджета на НЗОК за 2025 г. е разчетено закупуването на общ брой от 2.4 милиона дейности по програма „Детско здравеопазване“, както и договаряне на стимулиране с допълнителни средства на лекарските практики, които предоставят медицинските услуги на по-голям брой деца.
Гарантирано е извършването на 2.6 милиона профилактични прегледи и 175 000 имунизации по Имунизационния календар с цел ранно откриване и превенция на заболяванията на здравноосигурени лица над 18-годишна възраст.
Заложени са и средства за продължаване на финансирането на аптеките в отдалечените райони, като те са “записани” в болничната помощ, чийто бюджет е повишен с 514 млн. лева. Други 68 млн. лева са заложени за финансиране на персонала в болничната помощ, като те са с 8 млн. повече от възнагражденията през 2024 година.
Предвидени са и 5 млн. лева за медицински изделия за биомаркерна диагностика при онкологични заболявания, прилагани в болничната медицинска помощ, които НЗОК заплаща извън стойността на оказваните медицински услуги.
Не бе прието предложението на „Възраждане“ за увеличаване на парите за за скъпо струващото лечение на тежко болни деца. Така то ще си остане малко над 83 млн. лева, а няма да бъде 100 млн. лева, както настоя депутатът Петър Петров, който обърна внимание, че за 2024 г. отчетените пари по това перо са били малко над 114.68 млн. лева.
Петров обърна внимание, че пари могат да се намерят, като се пренасочат тези, заделяни за ваксини за COVID-19. Депутатът от „Възраждане“ поясни, че има едни 126 млн. лева, заложени както за подобни ваксини, така и за плащания към здравни каси в чужбина, където се лекуват български граждани.
Не се прие предложението на „Възраждане“ и за безплатни лекарства за всяко дете – до 7 години и за възрастни хора – над 70-годишна възраст с хронични заболявания.
Не бяха приети и предложенията на ПП-ДБ. Едно от тях бе за удостоверяване на присъствието на пациентите в лечебните заведения с електронни средства, нещо, което принципно е предвидено в действащото законодателство с промени в Закона за здравето. Идеята бе пациентите да могат да получават уведомления по имейл, чрез смс или по друг, посочен от тях начин, за извършените спрямо тях дейности, финансирани от Здравната каса. Друго предложение, което не бе подкрепено, се отнасяше до постигане на по-голяма прозрачност – а именно всеки разход, изплатен от НЗОК към партньорите му – в едномесечен срок да бъде обявяван публично, така че ясно да се види кой колко получава от Здравната каса.
След приемането на бюджета на НЗОК, министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов благодари на депутатите за подкрепата. По отношение на дебата за необходимостта и частните болници да бъдат задължени да провеждат обществени поръчки за закупуване на лекарства, той коментира, че това е дискусия, която трябва да се проведе при едни евентуални промени в Закона за обществените поръчки. Освен това призна, че в своя професионален опит – като директор на две частни болници – е провеждал подобни процедури.
Във връзка с твърденията на Ивайло Мирчев от ПП-ДБ, че в момента драмата е, че двама души, които той директно назова – Орлин Алексиев и Момчил Мавров – не могат да си разделят бюджета на НЗОК в размер на 10 млрд. лева, заради което и здравният министър не смее да седне на стола си, а само наблюдава как едни потоци пари минават наляво и надясно, Силви Кирилов цитира латинската сентенция – Sutor, ne ultra crepidam (Обущарю, не по-високо от обувката).
