Плащанията за дължимите лихви поглъщат най-голямата порция от икономическия продукт на богатите държави от поне 2007-а насам, надхвърляйки разходите за отбрана и за жилища, посочва Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в публикувания си на 20 март доклад за глобалния дълг. 38-те държави на организацията са похарчили 3.3% от БВП за обслужване на задълженията си през 2024-а – рязък скок от отчетените 2.4% през 2021-а. Световната банка пък пресмята, че същата група нации е изразходила за военни нужди 2.4% от БВП през 2023 година. Съединените щати са порачли иза лихви 4.7% от БВП, Великобритания – 2.9% и Германия – 1 процент.
Кредитните разходи са нараснали през последните месеци защото инвеститорите в дългови книжа се подготвят за постоянна инфлация в големите стопанства и растящи облигационни емисии в подкрепа на амбициите на правителствата да засилят отбранителния потенциал, както и за други фискални стимули.
ОИСР предупреждава, че двойният удар от растящата доходност на държавните облигации и раздуващата се задлъжнялост крият опасност да „ограничат капацитет за бъдещо теглене на кредити точно когато инвестиционните нужди са по-високи от когато и да било. Експертите вещаят „сложна перспектива“ за глобалните дългови пазари.
Държавните задължения на групата от държави с най-високи доходи се очаква да достигнат свеж рекорд от 17 трлн. щ. долара през 2025-а срещу 16 трлн. долара през 2024-а и 14 трлн. долара през 2023-а, пише в доклада на ОИСР. Тази вълна от дългови емисии подхранва опасения за устойчивостта им в страни като Великобритания, Франция и дори Съединените щати.
Големият дългов товар сам по себе си „не е отрицателен“, посочва Кармин Ди Нойа – директор за финансовите и фирмени въпроси на ОИСР. Той обаче обяснява, че средствата от заемите през последните 20 години са били похарчени за възстановяване от финансовата криза през 2008-а и пандемията от КОВИД-19, докато „сега трябва да се направи преход от възстановяване към инвестиции“, примерно за инфраструктура или за климатични проекти.
„Задълженията трябва да увеличат растежа“, така че правителствата да могат да „стабилизират и на практика да намалят съотношението на дълга към БВП“, коментира Ди Нойа.
Картината обаче се усложнява от по-високата доходност на облигациите, което оскъпява рефинансирането на съществуващия дълг. В доклада на организацията се отбелязва, че почти 45% от държавните задължения на страните от ОИСР ще имат падеж до 2027-а. Голяма част от емисиите са при благоприятни условия, но те вече са се променили към по-лошо.
В допълнение към високите разходи за обслужване на дълга е променящият се профил на собствениците на държавни облигации. След като паричните стратези започнаха да редуцират програмите за покупки на ДЦК, вложенията на централните банки в този вид инструменти са паднали с 3 трлн. щ. долара от върховия им размер през 2021-а и се очаква да олекнат с още 1 трлн. долара през тази година.
Това означава, че частните инвеститори, които, според Ди Нойа, са „по-чувствителни към цените“, ще покрият разликата. Тази чувствителност обаче излага емитентите на по-високи колебания и ги прави по-уязвими на „задълбочаващата се гуополитическа и макроикономическа несигурност“, допълва експертът.
