Ново проучване разкрива мащабното присъствие на хазартни пари в европейския футбол. Две трети от отборите в 31 водещи първенства имат поне един спонсорски договор с хазартна компания, пише в. „The Guardian„.
Експанзията на организаторите на хазартни игри в България е очевидна – от онлайн и телевизионни реклами и билбордове до спонсорство на спортни събития и отбори. Имената им са неделима част от спортната култура, включително в наименованието на Първа професионална футболна лига. Оказва се, че това не е локален феномен, а общоевропейска тенденция.
Докато английската Висша лига се подготвя за забрана на рекламата на хазартни компании върху предната част на екипите, която ще влезе в сила догодина, данните показват, че клубовете в други европейски страни намират начини да заобиколят подобни ограничения.
Колективът на Investigate Europe анализира топ първенствата в ЕС и Великобритания, като установи, че:
- 296 от 442 отбора имат поне един хазартен партньор през този сезон.
- 145 носят лога на хазартни компании на предната част на фланелките си.
- В Италия и Белгия клубовете заобикалят забраните, като изобразяват лога на „благотворителни фондации“ или новинарски сайтове, свързани с хазартни оператори.
- 14 от 31-те анализирани първенства разчитат на хазартна компания като основен спонсор.
- 27 клуба от топ 5 лигите на Европа са партньори с азиатски букмейкъри.
Според изследване на Global Data, цитирано от Investigate Europe, букмейкърите са похарчили около 135 милиона долара за спонсорство на фланелки във Висшата лига този сезон. Други европейски първенства постепенно намаляват разликата – всички отбори в нидерландската Ередивизие имат хазартен партньор или спонсор, а пазарите в Португалия, Гърция и Германия също стават все по-доходоносни.
Дори на по-малки футболни пазари рекламите на букмейкъри са повсеместни – в Унгария, в Румъния, в България повечето елитни отбори носят лога на хазартни оператори.
В Белгия от януари действа закон, който ограничава спонсорството само до ръкавите и гърба на екипите. Въпреки това няколко клуба в местната Про Лига използват заобиколни методи, като включват в брандинга само част от името на компанията. Например шампионът Клуб Брюж смени спонсора си от Unibet на U-Experts – новинарско приложение, създадено от Unibet и свързано с казино услуги.

В Италия, където подобна забрана е в сила от 2018 г., три отбора от Серия А за сезон 2024-25 имат „прикрити“ хазартни спонсори:
- Интер (Betsson.sport)
- Парма (AdmiralBet.news)
- Лече (BetItalyPay)
Милан пък рекламира букмейкър, който няма лиценз за работа в Италия. Клубът подписа договор с Boomerang Bet през юли 2024 г. като свой регионален партньор за Европа, въпреки че марката е в черния списък на италианските власти и оперира нелегално.
Някои европейски клубове подкрепят компании, които са в черните списъци на националните власти, тъй като нямат необходимите местни лицензи. Азиатските букмейкъри също запазват значително присъствие – 27 отбора от водещите първенства на Европа имат договори с 22 азиатски брандове.
В Италия осем клуба имат хазартни партньори, чиито лога се виждат само при достъп до клубните сайтове от Азия или чрез VPN, базиран в Азия.
Изследвания на Университета в Бристол показват, че през първия уикенд на сезона във Висшата лига са излъчени близо 30 000 реклами на хазарт, което е с 165% повече спрямо предходната година. Логата на фланелките са отговорни за по-малко от 10% от тази обща реклама.
В България на телевизиите и радиата вече не е разрешено да излъчват каквито и да е клипове за залагания. Вестниците и интернет сайтовете също не трябва да публикуват карета и банери с такъв характер. Имената на букмейкърите могат да се виждат само на билбордове, игрални зали и спортни състезания. Ограниченията не се отнасят единствено за държавния спортен тотализатор.
Въпреки това през миналата година българите са спечелили от хазартни игри близо 1,4 млрд. лв., а направените залози в игри на късмета са около 2,8 млрд. лв., показват изчисления на база данни от Националната агенция за приходи за събраните в държавния бюджет средства от хазартния бранш.