Централната банка на Турция е хвърлила на пазара 11.5 млрд. щ. долара, за да защити лирата – рекордна по размер интервенция, след като турският президент Реджеп Ердоган разпореди ареста на основния си политически противник Екрем Имамоглу, предизвикал масови демонстрации в негова защита и политическа нестабилност, подплашила инвеститорите. Пазарната намеса на турските централни банкери е почти четири пъти по-голяма от която и да било друга подобна акция. Тя беше проведена след като в средата на седмицата турската лира загуби 11% от пазарната си оценка към зелените пари и слезе до рекордно ниските 42 лири за един щ. долар.
По оценка на турски банкер, офиицалните власти „са загубили контрола“ върху пазара още в ранните часове на 19 март, което е „оставило белег“ на доверието на инвеститорите. „Джей Пи Морган Чейз“, който е активен играч на развиващите се пазари, също отбелязва, че „ликвидността на лирата е била нарушена заради огромния отлив на капитали“.
Турските парични стратези предприеха и други стъпки за успокояване на пазарите, между които беше и извънредното съвещание на Турската централна банка на 20 март. На него беше взето решение за отмяна на едноседмичната репооперация и за повишаване на еднодневната кредитна лихва (overnight) до 46%, което, по оценка на икономисти, представлява затягане на паричната политика с 350-400 базови пункта. Тези действия се очаква да увеличат цената на финансиране, което може да натовари банковите баланси и да тласне нагоре кредитните лихви, като същевременно намали обема на отпусканите заеми.
Турският министър на финансите Мехмет Шимшек определи на 21 март пазарните колебания като „временни“ и каза, че са взети всички необходими мерки. Шимшек, който се срещна с членовете на борда на Турската банкова асоциация на спешно организирана вечеря, увери, че икономическата програма на страната ще продължи да се изпълнява решително и че правителството разполага с необходимите инструменти за целта. Централните банкери пък обещават да затегнат паричната политика „ако се очертава значително и трайно влошаване на инфлацията“.
Предприетите мерки спряха резкия спад на турската валута и тя приключи седмичната си търговия с котировка 37.7298 лири за един щ. долар – 3% седмичен спад и поевтиняване с 6.5% от началото на годината.
Базовият турски борсов индекс BIST-100 загуби почти 8% по време на търговията си на 21 март и приключи седмицата със срив от близо 15 процента. Разходите за застраховане на турския дълг от спиране на обслужването му се повишиха с 18 пункта – до 322 базови точки – най-широкият марж от март 2024-а насам, по данни на S&P Global Market Intelligence.
Случващото се попари надеждите за лихвена редукция на следващото официално съвещание на Турската централна банка на 17 април. Откакто инфлацията в Турция тръгна надолу, институцията оряза лихвите със 750 базови пункта от декември 2024-а – до 42.5%, а преди събитията на 19 март инвеститорите очакваха този низходящ лихвен цикъл да продължи и през 2025-а. След увеличението на лихвата overnight на 20 март обаче „Джей Пи Морган“ не прогнозира промяна през април и предвижда лихвените редукции да се възобновят от 19 юни нататък.
Програмата на министър Шимшек – бивш банкер на „Мерил Линч“, цели да прекрати дългата инфлационна криза на страната и да върне инвеститорите на турска земя, които през последното десетилетие избягаха заради неортодоксалната парична политика и едноличното управление на Ердоган. Плановете на Шимшек включваха сериозно повишение на лихвените проценти и на данъците. Те имаха известен успех след като свалиха инфлацията до 39% годишно от над 85% в края на 2022-а.
Турция успя също бързо да попълни валутните си резерви, чийто брутен размер достигна почти 100 млн. щ. долара преди тазседмичните интервенции срещу близо 57 млрд. долара в средата на 2023-а. Дългосрочните инвеститори обаче продължиха да странят от турските активи заради опасения, че Ердоган може да възстанови нестандартните си икономически политики.
Но, по информация на „Джей Пи Морган“, хеджингови фондове и други рискови играчи са се възползвали от надхвърлящите 40% лихви и са вложили грубо 35 млрд. щ. долара в т. нар. сделки carry trades, при които търговците вземат заеми във валути с ниска доходност и вкарват средствата във високодоходни активи.
