България е отказала да екстрадира в Русия бизнесмена Владимир Луковски, осъден за едно от най-шумните убийства от 90-те години на миналия век, съобщи „Коммерсантъ“.
Той обвинен за убийството на общественика и председател на Руската фондация на военноинвалидите от войната в Афганистан (РФИВА) Михаил Лиходей, който беше взривен във вход на сграда заедно с охранителя си, при което едва не загина и съпругата му.
От Генералната прокуратура на Русия отбелязват, че след началото на войната в Украйна подобни откази се превръщат в тенденция, заради което призовават чуждестранните си колеги да деполитизират отношенията си, когато става въпрос за борбата срещу престъпността.
В отговор на запитване на „Коммерсантъ“ от пресслужбата на Генералната прокуратура са уточнили, че компетентните органи на България са отказали да удовлетворят молбата на Русия за екстрадирането на лице, осъдено за особено тежки престъпления. От „Коммерсантъ“ добавят, че става дума за предприемача Владимир Луковски, който е работил по преференциални договори с РФИВА – Руската фондация на военноинвалидите от войната в Афганистан.
Според разследващите именно Владимир Луковски на 10 ноември 1994 г. е поставил бомба – пластичен експлозив и хексоген, в домофона на асансьора и я е взривил дистанционно. При експлозията загиват двама души – ветеранът от войната в Афганистан Михаил Лиходей, който се опитвал да разследва кражбите от фондацията, и неговият охранител. Освен това са ранени съпругата на Лиходей и още един бодигард.
Луковски, който не е служил в Афганистан, първоначално е осъден задочно, а след това, след екстрадирането му от Украйна, наказателното му дело е преразглеждано няколко пъти. В резултат на това неговият предполагаем съучастник – Александър Хинц получава 15-годишна присъда.
Владимир Луковски, на когото оставаше да излежи 9 години, 9 месеца и 8 дни, беше освободен за следващото допълнително разследване, тъй като максималният срок на ареста му бе изтекъл. Той се възползвал от това и заминал в чужбина.
От „Коммерсантъ“ припомнят, че случаят с взривения Михаил Лиходей и неговия охранител има и своето кърваво продължение.
На 10 ноември 1996 г., когато на Котляковското гробище в Москва се провежда панихида по повод годишнина от смъртта на Михаил Лиходей, гръмва нов взрив, при който са убити 11 души, а над 30 са ранени. Извършителите на престъплението получават тежки присъди, а бившият председател на РФИВА Валери Радчиков, който е свързван с двата взрива и с кражби на милиарди долари, загива при пътен инцидент.
Междувременно България отказва да екстрадира Владимир Луковски, когото Русия издирва, за да си излежи присъдата, постановена му от Московския градски съд.
В конкретния случай компетентните органи в България са се позовали на параграф 5 от чл. 7 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.
Според българските съдебни власти след екстрадицията си в Руската федерация обвиняемият може да бъде подложен на нечовешко или унизително отношение, а условията на задържането му в местата за лишаване от свобода няма да отговарят на международните стандарти.
От „Коммерсантъ“ поясняват, че от руската прокуратура уверили българските съдебни власти, че при тях условията в затворите не са по-лоши от тези в България, но този аргумент не бил достатъчно убедителен.
От руското издание отбелязват, че България отказва да екстрадира в Русия обвиняемите по още три наказателни дела – за измама, хулиганство и изнудване. При тези случаи отказите не са мотивирани по никакъв начин. Ето защо от Генералната прокуратура на Руската федерация са поискали българските компетентни органи да обяснят своите решения.
По данни на Генералната прокуратура на Руската федерация през 2024 г. те са получили 29 отказа за издаване на документи от чужбина поради обстоятелства с политически нюанс и други причини. Най-много такива решения (седем) са взети в Румъния, шест – в Полша, три – в Гърция, две – в Турция и по едно в Канада, Албания, Хърватия, Чехия, Черна гора, Унгария, Дания и Йордания.
Всичко това се случва на фона на разширяването на сътрудничеството на Генералната прокуратура с подобни структури в чужбина. Само за година например неговите представители са провели 617 международни събития, на които са сключили 33 международни договора. Тези резултати са своеобразен рекорд в историята на Руската прокуратура. Не на последно място Генералната прокуратура има споразумения за международно сътрудничество с упълномощени органи на повече от 150 държави.
„Едно от значителните постижения през 2024 г. беше одобрената от ООН всеобхватна конвенция за борба с киберпрестъпността, чийто инициатор и беше Генералната прокуратура на Русия“, обяви наскоро главният прокурор Игор Краснов.
Според него документът ще даде възможност за борба с най-опасните форми на трансгранична престъпност и ще се превърне във важен механизъм за защита на гражданите в цифровото пространство.
В края на публикацията си от „Коммерсантъ“ отбелязват, че като се има предвид, че много държави продължават да сътрудничат активно на Генералната прокуратура на Русия, като екстрадират престъпници дори от Бразилия (при което за посредници са използвани Турция и Азербайджан), то руските власти продължават да призовават чуждестранните си колеги да деполитизират отношенията си в борбата с престъпността и да изпълнят задълженията си, които имат по силата на международни споразумения.
