Финансовите надзорници на Европейския съюз предупреждават, че разхлабването на правилата, целящо да съживи неуверения икономически растеж на блока, рискува да предизвика нова финансова криза.
„Ако става дума за дерегулиране и за понижаване на летвата за финансова защита, няма да сме ходготвени да се справим с колебанията“, посочва Доминик Лабуре – ръководител на Единния съвет за преструктуриране, който се занимава с докараните до фалит банки на еврозоната. Според Лабуре, „това означава кризи, респективно по-нисък растеж“.
Потенциалната интервенция, която не е характерна за надзорниците, се случва след като Европейската комисия обяви енотдавна планове за драстично орязване на обхвата на изискванията за доказване на устойчивостта на бизнеса, които въведе преди две години. Освен това Брюксел преразглежда и наредбите за банките и застрахователите като част от плановете си да стимулира пазарната активност и растежа.
Някои официални представители на финансовия сектор пък искат ЕК да отиде още по-далече. Шефовете на централните банки на Германия, Франция, Испания и Италия са изпратили неотдавна писмо до комисията, в което настояват да се премахнат „неоправдано сложните“ части от финансовите правила, които вредят на международната конкуренция без да подобляват финансовата стабилност.
Лабуре твърди, че е „напълно готов“ да се ангажира с призивите за облекчаване на регулаторното бреме. Но предупреждава, че паричните стратези не трябва да забравят уроците от последния сериозен банков срив в резултат на глобалната финансова криза от 2008-а, защото това би означавало повсеместни спасителни акции.
Заместник председателят на надзорния борд на Европейската централна банка Франк Елдерсон пък напомня, че след финансовата криза от 2008-а правителствата на страните от еврозоната са похарчили 1.5 трлн. евро за попълване на капитала на банките и други 3.7 трлн. евро в подкрепа на ликвидността на финансовата система. БВП на блока на еврото пък се е свил с 4.3% през 2009-а в резултат на пораженията, нанесени от кризата.
„Добре е да си спомним защо направихме това“, коментира Елдерсон. И допълва, че тогава „не е било нужно да се проявява самодоволство и да се твърди, че следващото десетилетие ще е розово, така че трябва да се внимава с премахването на вадзорните функции, което би могло да доведе до повторение на същото положение“. Той смята, че дебатът за конкурентоспособността не трябва да се използва като претекст за отслабване на регулаторния режим и вместо да понижи регулаторните изисквания ЕС би трябвало да се съсредоточи върху хармонизирането му в рамките на 27-членния блок.
Елдерсон подкрепя „опростяване по нюансиран начин“ на наредбите за разкриване на устойчивостта на бизнеса, но предупреждава, че то не трябва да е прекалено, защото може да лиши банките от информацията, която им енужна, за да оценят степента на уязвимаст на фирмите от рисковете, произтичащи от промяната на климата. Което би затруднило сериозно работата на надзорниците.
ЕЦБ притиска банките от еврозоната да вземат предвид опасностите от наводнения, суши, пожари и от прехода от изкопаеми към зелени горива и заплашва да глоби онези кредитори, които неглижират изискванията. Институцията има право да изисква „периодични наказателни вноски“ на нарушителите в размер до 5% от средния им дневен оборот за срок от шест месеца. Елдерсон посочва, че има „няколко банки“, за които подобни глоби все още са „конкретна възможност“ след като са изпуснали първия от поредицата крайни срокове да предприемат мерки за проследяване на климатичните рискове в балансте си.
„Има и малък брой други банки“, които са уведомени, че могат да бъдат наказани за пропускането на втория краен срок на ЕЦБ за климатични мерки, фиксиран за края на 2023-а. Окончателният краен срок е изтекъл неотдавна, така че е „прекалено рано да се каже“ дали ще има наказани кредитори.
