Националният съвет за тристранно сътрудничество се събира днес, за да обсъди два законопроекта, засягащи държавната администрация и МВР.
Единият предлага промени в Закона за Министерството на вътрешните работи, внесени от Божидар Божанов и група народни представители от „Продължаваме промяната – Демократична България“ Другият е за промени в Закона за държавния служител, отново с вносител Божидар Божанов и народни представители от формацията.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за МВР се предлага базата за изчисляване на заплатите в системата да бъде съобразена със средната работна заплата за съответната административна област, а не както до момента – със средната за страната.
Предложението
Още през януари Божидар Божанов разясни предложенията в своя публикация във „Фейсбук“:
„Малко известно е, че в МВР работят поне 5 различни вида служители:
- Служители със специални функции – полицейски и такива по пожарна безопасност. Образно казано, хората, които са „на улицата“ (или на границата) и пазят обществения ред и сигурност.
- Служители със специални функции, които обаче не ги упражняват – които работят само „зад бюро“ или в по-фрапиращи случаи – в лавки или други неполицейски дейности.
- Държавни служители по Закона за държавния служител, каквито са във всички администрации.
- Служители по Кодекса на труда, които също са част от администрацията, но са основно с изпълнителски функции.
- Служители по ПМС 66, които също са по Кодекса на труда, но са извън щата (т.е. няма лимит за техния брой) и са на минимална работна заплата. Най-често това са служители, извършващи нискоквалифицирани помощни дейности.
Увеличението на заплатите в МВР засяга всички 5 вида, а не само полицаите и пожарникарите. Това е проблемно освен за бюджета, и по няколко други направления.
Първо, „пропуква“ института на държавната служба, която е единна и унифицирана, независимо в коя администрация си. Сега изведнъж държавните служители в МВР стават повече държавни служители от другите, защото в специален закон има по-висока заплата спрямо класификатора на длъжностите.
Второ, увеличението е „на калпак“, а не е съобразено с функциите, натоварването и пазара на труда. Така изпълнителски и помощни длъжности в МВР по Кодекса на труда стават много по-конкуретнти от свободния пазар, съответно реалният сектор, който произвежда стойност, има риск да загуби служители в посока публичния сектор.
Трето, в МВР има много служители, получаващи и заплата, и пенсия. И които запушват кариерното израстване в системата. Те сега ще получат още стимул да остават в системата.
Четвърто, има вероятност служителите по ПМС 66, които трябва да са на минимална работна заплата, всъщност да получат значително по-висока заплата. Не е ясно колко и дали има служители по ПМС 66 точно в МВР, поради което съм задал въпрос на министъра.
Предлагаме горните проблеми да бъдат коригирани:
1) увеличенията да са само за служители с полицейски функции и такива по пожарна безопасност, а не на администрацията. Изключват се всички служители по Закона за държавния служител (ЗДСл), Кодекса на труда (вкл. ПМС 66).
2) предвиждаме поетапно освобождаване на служителите, упражнили право на пенсия.
3) задължаваме МВР да извърши анализ на реално-изпълняваните функции и ако установи, че служител с полицейски правомощия реално няма нужда от тях, да го преназначи по ЗДСл или КТ.
4) въвеждаме намаляване на базата за заплащане, ако МВР не намали общата си щатна численост. В момента МВР е 52 хиляди щатни бройки (не всички заети), увеличено с 2 хиляди само за 9 месеца.
5) увеличението да отчита нивата на заплащане в областта, в която е съответния служител.
6) намаляване на броя заплати, които се получават при напускане (за новопостъпилите).
7) плащане на осигуровки от служителите (не само в МВР, с плавно достигане на съотношение 60:40 след 6 години).
И това не е „реформаТА в МВР“, но са важни и дълго отлагани мерки“, подчертава още в поста си Божидар Божанов.
Преди дни Асоциацията на индустриалния капитал коментира, че не е нормално 95% от целия бюджет на Министерството на вътрешните работи да отива за заплати.
Със законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавния служител се предлага връщане на разпоредбите за централизирания етап на конкурси за държавни служители, приет през 2016 г. и отменен няколко години по-късно преди реалното му влизане в сила. Според внесените промени държавни служители – настоящи и бъдещи, трябва да преминават през централизиран етап на конкурс, съобщиха от пресцентъра на „Демократична България“ преди месец във връзка с предложенията.