НСИ и ГРАО се противопоставиха на предложението на ИТН – избирателните списъци да се изготвят по данни от последното преброяване на населението в България.
Мненията бяха изразени по време на дискусия за промените в Изборния кодекс, организирана от Комисията по конституционни и правни въпроси.
Директорът на дирекция „Демографска и социална статистика“ в НСИ Магдалена Костова обясни:
„Според нас това означава, че ние трябва да предоставим личните данни на преброените лица по време на преброяването, последното налично е през 2021 година. Което обаче е невъзможно, тъй като имаме законови ограничения, съгласно Закона за преброяването, с който се забранява предоставянето на данни за цели, различни от статистически“.
От ГРАО допълниха, че не разполагат с данните на българите с постоянен адрес в чужбина.
Николета Кузманова не се съгласи с част от представителите на неправителствени организации и изложените от тях опасения, че така ще се ограничат възможностите за гласуване на сънародниците ни в чужбина:
„Идеята за изчистването на мъртвите души не е да премахнем възможността на нашите сънародници в чужбина да гласуват, а да решим проблемите, които ние така или иначе имаме на територията на страната заради тези избирателни списъци. И съответно не фигурира ограничаване на възможността на всеки, който не е в списъка, да се заяви по предвидения ред преди изборния ден, респективно не се ограничава възможността за дописване“, каза Кузманова.
По време на дискусията беше изразено опасение, че ако бъде въведена активната регистрация на избирателите – друго предложение в ИК, това може да се превърне в основание за атакуване пред Конституционния съд заради лишаване от избирателни права.
Председателят на ЦИК Камелия Нейкова откри друго противоречие:
„Все пак не трябва да забравяме, че гласуването е задължително, така че, ако говорим за активна регистрация и за желание на избирателя, не съответства на тази разпоредба, макар че, разбира се, няма санкция за тези, които не са гласували“, отбеляза Нейкова.
В началото на януари тази година парламентът прие на първо четене всички пет законопроекта за промени в Изборния кодекс, внесени от ПП, ДБ, БСП, ИТН и „Възраждане“.
