Изобретателността на американския президент в областта на санкциите заслужава адмирации. Последната му инициатива от 24 март е поредното икономическо оръжие: заплахата да наложи, по неговото определение „вторични мита“ на страните, които купуват суров петрол от Венецуела, за да пресуши търговията й с други нации.
Заплахата, отправена чрез личната му социална мрежа Truth Social и потвърдена впоследствие от изпълнителна заповед, гласи, че Белият дом ще обложи с 25% митнически ставки всички стоки, внасяни в страната му от държавите, които се снабдяват директно или индилектно чрез трети страни с петрол и газ от Каракас, който вече е обект на тежки санкции от Съединените щати. Целта на мярката е да упражни натиск върху Венецуела за „десетките хиляди високопоставени и други престъпници“, които Въшингтон върна на южноамериканската страна.
В президентската заповед се казва, че правителството на Николас Мадуро – венецуелски лидер и гангстер от венецуелската банда „Трен де Арагуа“, представлява заплаха за националната сигурност и за външната политика на Съединените щати. И че на или след 2 април митнически ставки от
Новаторският подход допълва нарастващия списък от оръжия, които Тръмп има желание да използва като част от стремежа си да използва икономическото влияние на Америка като лост за постигане на политическите си цели зад граница и у дома. Идеята със сигурност ще нанежи напрежението с латиноамериканските нации в сферата на имиграцията и на външната политика.
„Това е нова концепция в икономическата война“, коментира Франциско Моналди – директор за енергийната политика на Латинска Америка в Институт Бейкър за обществена политика към Университета Райс в Хюстън. Моналди допълва, че засега не е ясно дали тя е изпълнима.
С поредната си заплаха стопанинът на Белия дом изглежда е изобретил комбинация от митнически ставки и вторични санкции – финансови наказания, които могат да се налагат на други страни или физически лица, развиващи дейност със санкционирани субекти. Мишените на неговите „вторични мита“ могат да варират в широк диапазон, в зависимост от това дали венецуелското гориво отива в Съединените щати, Испания, Индия и на черния пазар. Първите три държави са обезпечени с американски лицензи на „Шеврон“, „Репсол“ и „Рилайънс индъстрийз“. Черният пазар се доминира от Китай. Което предполага, че Пекин е основният противник на новата фронтова линия.
Изпълнителната заповед на Тръмп дава на държавния секретар Марко Рубио, на финансовото ведомство, на министерството на търговията и вътрешната сигурност и на търговския представител правото да решават по свое усмотрение как да действат от 2 април нататък: дали и какви мита да въведет на държава вносител на венецуелски петрол директно или индиректно. В тези укази не се посочва конкретно коя ще е мишената на тези вторични налози, но се уточнява, че ако това е Китай, те ще са в сила не само за континенталната му територия, но също и за Хонконг и Макао. Още повече, в заповедта освен Венецуела е цитиран единствено Китай.
Експерти поясняват, че мярката на Тръмп е разбираема, защото се предполага, че той не е чак толкова склонен на финансови санкции. През миналия септември тогава бъдещият президент на Съединените щати коментира, че санкциите имат потенциал да убият долара и „всичко, което символизират зелените пари“. И заяви, че митата могат да се използват и като средство за преговори и като мярка, вкарваща приходи в хазната.
Митническите ставки предлагат възможност да качват или намаляват размера на наказанието, което предполага, че Тръмп може да увеличи стойностите за държавите, които купуват горива от Венецуела до 30% и повече, ако те продължават да неглижират американската политика. Или бавно да свалят процентите, ако мишените постигат напредък в изпълнението на щатските изисквания.
Джош Липски – старши директор на центъра по геоикономика на Атлантическия съвет, посочва, че „понякога Тръмп смята митата като форма на санкции“ и „е убеден, че абсолютно ясен за тях от началото на кампанията, че финансовите санкции водят до дедоларизация“. Липски допълва, че бившият президент Джо Байдън може и да е разширил употребата на инструментите за икономическа война, но сегашният стопанин на Белия дом „създава изцяло нови инструменти“.
Финансовият министър на Съединените щати Скот Бесънт описва използването на митата от Тръмп като попадащо в три категории – средство за постигане на влияние в преговорите, мярка за генериране на приходи за компенсиране на разходите за разширение на данъчните редукции от 2017-а и като начин за ребалансиране на търговията в полза на Съединените щати.
Стопанинът на Белия дом вече показа интерес към всяка от тези три идеи, понякога едновременно. В началото на втория му мандат той заплаши Колумбия със санкции, мита, визови ограничения и цял набор от други наказания за отказа да приеме депортирани мигранти. И колумбийското правителство бързо се предаде пред перспективата за продължителна и скъпо струваща търговска война със Съединените щати.
Нетрадиционното използване на митата може да разстрои още повече глобалната търговия на черно злато, защото купувачите на венецуелската суровина ще търсят алтернативи. По данни на фирмата за проучвания и консултации Rystad Energy, Съединените щати и Китай са били най-едрите купувачи на суров петрол от Венецуела през последните месеци. Индия и Испания също са купували малки количества черно злато от южноамериканската държава.
Междувременно, администрацията на Тръмп удължи на 24 март с още два месеца лиценза на „Шеврон“ – втората по големина петролна американска компания, да произвежда суров петрол във Венецуела и да го продава на Съединените щати. Предишното разпореждане на Белия дом беше „Шеврон“ да прекрати венецуелския си бизнес до 3 април.
